сряда, 24 юни 2009 г.

Еволюцията невъзможна 10

Естествен подбор ?


Какъв е бил източника на биологическа информация в ДНК ? По определение естественият отбор не би могъл да действа преди съществуването на първата жива клетка защото той може да въздейства само на организми, който са в състояние да се размножават ( клетки, който са снабдени с ДНК и могат да предават техните генетични промени в бъдещите им поколения ?! ) Без ДНК не може да има възпроизвеждане ! Но без възпроизвеждане не може да има естествен подбор ! Не може да се използва естественият подбор за да се обясни произхода на ДНК без да се приеме, че предварително е съществувало самото нещо чиято поява се опитваме да обясним ! Не съществува и най- малкият вероятност за появяване дори и на най- простата клетка по пътя на химическата еволюция .
В сърцето на клетката има надлежно нагънати вериги от ДНК , който представляват складове за инструкциите необходими за изграждането на всеки протеин в даден организъм. По време на процеса известен ни , като " транскрипация" една молекулярна машина първо разгъва участък от ДНК спиралата за да направи достъпни генетичните инструкции, който са необходими за изграждането на някоя специфична протеинова молекула. После друга машина копира тази инструкция за да оформи една молекула известна като "транспортна РНК " ! Когато "транскрипцията " е приключила, веригата на РНК пренася генетичната информация през системата на " ядрените пори", която представлява вратата, контролираща трафика навътре и на вън от ядрото на клетката. Веригата на транспортната РНК бива насочена към една "молекулярна фабрика" състояща се от две части. Едната рибозом, и след като се прикрепи здраво започва процеса на превеждане . Вътре в рибозома има молекулярна асемблираща линия, която изгражда верига от аминокиселини, които са подредени в специфична последователност. Тези аминокиселини се транспортират до тук от други части на клетката и след това биват свързани една с друга във вериги . Последователността в , която са подредени определя типа на протеина, който се произвежда. Когато веригата бъде завършена тя бива предвижвана от рибозома до един механизъм с формата на варел, който спомага за това тя да бъде нагъната в точната форма, която е от решаващо значение за нейната функция. След, като веригата бъде нагъната във вид на протеин, тя бива освободена и насочена към друга молекулярна машина , към точното място, където тя е необходима ! На такова микро ниво откриваме такъв прецизно направен апарат?! Според вас този перфектен алгоритъм и невероятна организация случайно ли се е пръкнала от нищото ? Просто да се чудиш и маеш от функциите, който са давани на материята. Изводът е само един. Материята е разумна, въпроса е кое точно мисли в молекулата или атома ? И как така започна да мисли и да създава разумни и полезни ходове за да достигне негово величество...човека.

Нека си послужа с перефраза на класическия пример за часовника и часовникаря.

Някакъв сръчен майстор е изобретил първия (джобен) часовник, но като се е разхождал в гората го е изгубил. Вие намирате този красив, изработен от мед предмет, отваряте го и разглеждате различните му части. Накрая разбирате, че всичките му механизми са нагласени така, че той да отчита с много голяма точност времето. Тогава решавате да покажете находката си на ваш познат професор, за да ви обясни как може да се е появила. Заварвате го в кабинета му да разговаря със свой колега. След дълги размишления, той започва обяснението си така: "Вие сте открили това нещо в природата, следователно тя го е създала. Този предмет е възникнал като продукт на една продължителна и сложна еволюция на медта". ο теорията започва – "В началото Земята се е формирала като планета в гигантски газово-прахов облак, който се е уплътнявал ... и е била нагорещена до хиляди градуси. При бавното й изстиване медта се е отделила от другите вещества като чист метал, поради различните им точки на втвърдяване ... При особен вид кристализация на медните атоми са се образували различни пружинки, колелца, зъбчатки, винтчета, циферблати и стрелки. Първичната материя е била пълна с тях... ( сега няма и следа от тях ) По сложен начин те са се групирали в часовников механизъм и постепенно в резултат на нещо като "естествен отбор" по-прецизните са оставали да съществуват, докато се е получил този вид, който съвсем точно определя времето".
“Но възможността да се образува случайно този предмет в природата е пренебрежимо малка – възразява другият професор. – Защо да не допуснем тогава, че той е бил измайсторен от разумен създател?”
Какво се получава на практика? Ако критерият за научност е да се намерят естествени причини за произхода на всичко, тогава първото обяснение е научно, но не е вярно. Второто е вярно, но не е научно.

сряда, 17 юни 2009 г.








Как биха изглеждали междинните форми според Дарвин. Някой от вас да е срещал нещо подобно в своя живот? Още ли вярвате в Брадатия или вече си стъпихте на краката?

вторник, 16 юни 2009 г.

Сътворението е повече от вероятно !?



Rockbul

Био-информатиката е наука, която събира в себе си водещи разработки в няколко области като информатиката, биохимията, биологията, генетиката, биофизиката и редица още нови под области на споменатите. Фактите, които науката наблюдава, са общи за всички, но тяхната интерпретация не е. Добрата - или истинската - наука трябва да се основава на правилни предположения и да е готова да ги отхвърли и замени с нови, ако в процеса на обективни построения се получат неразрешими вътрешни или външни противоречия. Следващите резултати поставят под съмнение еволюционната хипотеза на Дарвин.
Еволюционистите очакват от всички живи организми да покажат известни сходства в своя биохимичен строеж, тъй като на тях им изглежда, че животът се е самопоявил само веднъж или много малко пъти. Чрез мутации молекулите се променяли в процеса на еволюция. Ето затова разликите между амино киселинните последователности на цитохром Ц на човек и шимпанзе ще трябва да са по-малко от разликите в цитохром Ц-то на човек и влечуго, на човек и риба и т. н.
Както споменахме, хомологията представлява близост в структурата между различни видове организми. Някои твърдят, че тези сходства свидетелстват за един общ прародител. В съвременната молекулярна биология е възможно сравняването на еднакви клетки от различни организми, което дава едно ново измерение за хомологията. Белтъци от един и същи тип, но от различни организми могат да бъдат сравнени в амино киселинната си структура (последователностите си). Резултът се обобщава в проценти (по-високият процент отговаря на по-голямо сходство).
Експериментът на Д-р Майкъл Дентън с Цитохром Ц (белтък, който помага в превръщането на храната в енергия) и хемоглобин показва следните резултати.
Сходство на Цитохром Ц на
бактерия и шест организма копринената буба и гръбначни

дрожди. . . . . . . . .31% минога . . . . . 73%
пшеница. . . . . . . . 34% шаран. . . . . . 75%
копринена буба . . . . 35% гълъб. . . . . . 74%
риба тон. . . . . . . .35% костенурка. . . .75%
гълъб. . . . . . . . . 36% кон. . . . . . . 70%
кон. . . . . . . . . . 36%

Сходство между Цитохром Ц на Сходство в хемоглобина на
шаран сравнен и гръбначни минога сравнен и други гръбначни сухоземни

жаба. . . . . . . . 87% човек . . . . . .27%
костенурка . . . 87% кенгуру. . . . . 24%
кокошка. . . . . . .86% кокошка . . . . .22%
заек. . . . . . . . 87% жаба. . . . . . .24%
кон . . . . . . . . 87% шаран . . . . . .25%

Д-р Майкъл Дентън твърди - "На молекулярно ниво няма и следа от традиционните за еволюцията преходи от риби към земноводни към влечуги и оттам към бозайници.”
Невероятно, но факт! Човекът е по-близко до миногата, отколкото са рибите. Процентите показват също, че бактерията е еднакво отдалечена от гръбначните, растенията и мекотелите - т. нар. “еквидистанция”!
За каква еволюция става дума тук? Фактите говорят сами.

В интервю за в. "Сан Франциско Кроникъл" (19 февруари 2001 г.) д-р Джийн Майерс, ученът, направил картата на човешкия геном, казва: "Удивен съм от архитектурата на живота… системата е невероятно сложна. Сякаш е била конструирана... Зад нея стои гигантски интелект. И аз не мисля, че да се твърди това е ненаучно."
Голямото сходство между две ДНК последователности означава ли непременно, че те имат същата функция или значение? Сравнете сами следващите две изречения:

Аз казвам истината
Аз не казвам истината

90 процентна прилика. Смислово са коренно противоположни.
Тук трябва да се спомене огромната прилика с реална огромна ДНК, където много малки участъци могат да “включват” или “изключват” (тоест да управлява) дълги последователности. Близостта на ДНК-тата не означава това, което популяризаторите на еволюцията твърдят.
Твърди се, че човекът е близък роднина на шимпанзето (споменават се 97%, 98 дори и 100% сходство в ДНК-тата).

Приликата (хомологията) не е абсолютен индикатор за общ прародител (според еволюцията), а със сигурност сочи към общ архитект-дизайнер (както твърдят учени креационисти). Да вземем за пример колите "Порше" и "Фолксваген" “бръмбър”. И двата автомобила имат 4-цилиндрови двигатели с въздушно охлаждане, хоризонтално разположени в задната част, независимо окачване, две врати, багажник отпред, както и много други “хомоложни” прилики. Как е възможно тези толкова различни автомобили да имат толкова голямо сходство? Дали сходството е морфологично (външна прилика) или биохимично, това не прави този аргумент в полза на еволюцията по-смислен. Сходството е по-скоро клеймото на дизайнера. Биохимикът Майкъл Бихи нарича това неопростима сложност !
.
Други съображения:

1. Ако хората бяха изцяло различни от другите живи същества, или пък ако всяко живо същество би било изцяло различно от всичко останало, това би ли ни разкрило Твореца? НЕ! Логично бихме заключили, че има много творци, а не един. Единството и сходстата в творението свидетелстват за един истинен , който е сътворил всичко.

2. Ако хората бяха изцяло различни от другите живи същества, как бихме живели тогава? Ако на хората им е нужно да ядат храна, за да си набавят необходимите вещества и енергия за да живеят, то какво бихме яли, ако всеки друг организъм на земята би бил фундаментално биохимично различен? Как ще можем да смелем храната и как бихме използвали амино киселините, захарите и т.н., ако бяха различни от тези, които имаме в телата си? Биохимичното сходство ни е необходимо, за да се храним и живеем!

3. Знаем, че ДНК в клетките съдържа огромна част от информацията, необходима за организмовото развитие. С други думи, ако два организма изглеждат сходни, бихме очаквали известна близост в техните ДНК. В ДНК-то на крава и кит, два бозайника, би трябвало да има повече прилика, отколкото в ДНК на крава и бактерия. Ако не беше така, тогава цялата идея за ДНК като информационен носител за живите организми ще трябва да се постави под съмнение. По същата логика маймуните и човекът имат много морфологични сходства, затова и бихме очаквали сходство в техните ДНК.

Columba livia - гълъб - общ брой нуклеотиди в ДНК-то 172 061
Human immunodeficiency virus вирус на СПИН - 51 208 684
Сравняваме броя на нуклеотиди на гълъб с броя на един вирус. Кой е по-сложният и къде се намират в еволюционната таксономия - по-близо до бактериите и фагите ли или до гръбначните? Може би вирусите са едни усъвършенствани гълъби?! Или обратното?
(данни oт DDBJ release 54, Jun. 2003; http://www.ddbj.nig.ac.jp)

Катастрофа от грешки (Error Catastrophe)

Катастрофа от грешки се получава тогава, когато генетичната информация се разрушава от мутациите с такава скорост, че като цяло поколенията са по-малко приспособими, отколкото родителите им, така че отборът не може да запази цялостността и функционалността на генома. Достигането на коя да е друга позната ни жива геномна подредба е кауза пердута.

За да се избегне катастрофата от грешки, скоростта (честотата) на мутациите (за 1 буква или база на поколение) трябва да е обратно пропорционална на размера на генома. Това означава, че колкото по-голям е геномът, толкова по-малка трябва да е честотата. Ако това се вземе предвид в теорията, “еволюцията” се забавя дотолкова, че въобще не може да послужи за обяснение за обема на наличната в природата биологическа информация. (Това е в основата на дилемата на Халдейн по-долу.)

При бактериите скоростта на мутация за нуклеотид е между 0.1 до 10 нуклеотида на милиард за една репликация на ДНК. За всички останали форми на живот, обаче, тази скорост е по-малка.За организми, различни от бактерия, тази скорост е между 0.01 и 1 на милиард.

Максимално устойчивият ръст на мутациите зависи от дължината на генома. Това е в пълна сила и за човешкия геном с дължина от порядъка на 3x10^9 нуклеотида и с поколение дори 100 деца. Ясно е, че с малобройно потомство, честотата на мутациите не може да надвишава 1 за дължината на стартовия низ. Това се получава поради факта, че вероятността да се получат едновременно 2 “добавящи полезна информация” мутации е неимоверно малка. Не само това, но с “еволюирането” на последователността към целта (друга жизнена ДНК последователност) всяка допълнителна мутация все повече и повече ще застрашава да повреди това, което е вече правилно достигнато.
Така стигаме до заключение, че не е възможна много по-голяма честота на мутациите от един нуклеотид от геном за поколение. Тогава това сериозно ограничава скоростта на развитие от шимпано-подобни видове към човека, ако, разбира, се това би било възможно, дори при условията на съвършен отбор и всички останали допускания в полза на еволюцията.
Дилемата на Халдейн (Haldane's Dilemma) отчита проблема, стоящ пред еволюционистите за получаването на промени във висшите организми, особено тези, които имат дълъг период между отделните поколения. Ако човекът (3 000 000 000 бази) би имал “само” 4% разлика с шимпанзето, това означава 120 милиона двойки бази. Поради загубите (измирането на неприспособените) при замяната на един ген с друг в една популация, това би отнело повече от 7x1011 години на човеко-подобни поколения, за да се заменят 120-те милиона базови двойки (нуклеотиди от ДНК) - разликата между двата генома. Или с други думи след 10 милиона години (два пъти повече от веремето, за което твърдят, че се е появил общият предшественик на шимпанзето и човека), само 1667 субституции биха могли да се появят, или 0.001% от разликата между двата генома. Това просто означава, че няма достатъчно време за маймуно-подбните същества да се превърнат в хора. И това при най-добрите възможни условия - съвършена ефективност на естествения отбор и пренебрегване на зловредното близкородствено кръстосване и генетичните отклонения, проблема с плейотропията (един ген регулира повече от един белег), както и полигенезата (повече от един ген регулира един белег) - факт при повечето съществуващи гени. Експертът био информатик Лий Спетнър твърди, че досега никой не е открил дори само една точкова мутация, която добавя биологическа информация (увеличаване на конкретната сложност). Мутациите са факт, просто те не биха могли да бъдат механизмът, с който се генерира обема биологическа информация, който наблюдаваме.
Всъщност за илюстрация си представете студент на изпит, на когото му липсват основни термини по дисциплината. Той случайно разгръща речник и взема по някоя дума оттам. Изпитващият, според еволюционната представа, трябва не само да признае на студента знания в областта, но и да го поздрави за обосноваването на нова теория, надграждаща до сeгашните! Абсурдно, разбира се. Но това не значи, че студентът не е уцелил нито един правилен термин. Този факт, обаче, не може да е начинът за обосноваване и доразвиване на науката.
Да се твърди, че от един низ ДНК се е получил друг, по-сложен, с нова информация, носеща биологическа усложненост, чрез случайни мутации, като и началният, и крайният низ са предварително детерминирани, не е доказателство за верността на еволюционната хипотеза. Еволюцията по дефиниция е ненасочен - не детерминиран процес.
“Нео-Дарвинистите биха искали да вярваме, че огромните еволюционни промени могат да са резултат от серия малки събития, ако те са достатъчно на брой. Но ако всички тези събития губят информация, те не могат да бъдат стъпки в тази еволюция, която нео-дарвинизмът се опитва да обясни, без значение колко мутации са станали. Да мислим, че макро еволюцията може да се осъществи чрез мутации, които губят информация, е равносилно на това да мислим, че търговец, който губи по малко пари с всяка продажба, може да компенсира загубите от обема продажби…
Не е наблюдавана нито една мутация, която да прибавя дори малко информация към генома. Това със сигурност показва, че не съществуват милиардите потенциални мутации, нужни на теорията. Всъщност няма нито една. Липсата на дори една мутация, прибавяща информация, е много повече от липса на аргументи в подкрепа на тази теория. Тя е доказателство срещу теорията” д-р Лий Спетнър Биологическата репликация е изключително точна. Това високо ниво на прецизност се дължи на процесите на проверка и корекция на грешките. Това е жизнено важно, тъй като мутациите внасят безпорядък в съществуваща функционална ДНК последователност и поради това са съкрушаващо вредни или в най-добрия случай неутрални.
“Очевидното заключение е, че тези декодиращи [системи] трябва да са били налице и да функционират от самото начало, иначе просто няма да има живот.” Д-р Джонатан Сарфати (Jonathan Sarfati “Decoding and editing design double sieve enzymes”)
В ДНК съществуват механизми за редактиране при репликация с висока надеждност - нива на грешката от порядъка на 1/2400 до 1/40 000.
При бактерията E. coli например, само една мутационна грешка (смяната на Tyr403 с Phe) съществено намалява способността за автокорекция. Този механизъм за автокорекция е част от самото ДНК (!!!) [Schmidt, E. and Schimmel, P., 1995. Residues in a Class I tRNA synthetase which determine selectivity of amino acid recognition in the context of tRNA. Biochemistry 34(35):11204–]

Според най-новите изследвания в областта на генетиката огромен по дължина генетичен материал е бил пренебрегван в часовете по биология в продължение на десетилетия, като е наричан “отпадъчен” (junk DNA). Тези участъци - интрони - всъщност съдържат инструкции съществено важни за растежа и оцеляването на организми и хора и може би крият ключ към изясняване на сложни заболявания като рака. Шокиращо бе откритието, че наборът от инструкции е голям поне колкото самия набор гени, а и най-вероятно по-голям. Това е научният еквивалент на най-вероятно ситуацията, при която сте си купили чисто нов уред, отваряте кутията и с удивление намирате 300 страници “Инструкции за употреба”.
“Боже мой, в човешкия геном има много повече, отколкото смятахме досега” - казва Ерик Ландер, директор на геномните изследвания при Института Уайтхед за биомедицински изследвания в Кеймбридж, Масачузетс (Whitehead Institute for Biomedical Research). Може ли информацията да произлезе от не-информация? Вече показахме, че информацията не може да дойде от мутациите - т.нар. механизъм на еволюцията, но има ли друг възможен начин за възникване на информацията от материята?
Д-р Вернер Гит казва много ясно, че едно от нещата, които със сигурност знаем от науката е, че информацията не може да възникне случайно от хаоса. Винаги е нужна (по-голяма) информация, за да се произведе информация - и в крайна сметка информацията е продукт на интелигентна намеса:
“Системата за кодиране винаги е резултат от мисловни процеси (тя има интелигентен произход или свой автор)...Трябва да подчертаем, че материята като такава не е способна да генерира какъвто и да било код. Опитът ни показва, че е необходимо мислещо същество, което да упражни свободната си воля, познания и находчивост.”
“Не познаваме природен закон, по който материята може да произведе информация, нито физически процес или природно явление, способни на това.”
“...не познаваме природен закон, процес или последователност от събития, които могат да предизвикат само зараждането на информация в материята.”
Какъв тогава е източникът на информация? Следователно можем да заключим, че огромният обем информация в живите същества трябва да е произлязъл от интелект, много по-висш от нашия. Но тогава - казват някои - подобен източник би трябвало да е продукт на нещо с още по-голяма информация/интелект.
Обаче ако разсъждаваме по този начин, можем да се запитаме откъде е произлязла тази още по-голяма информация. И след това какво е имало преди това. Можем да екстраполираме така до безкрайност освен ако... Освен ако не е имало безкрайно интелигентен първоизточник отвъд нашето ограничено разбиране. Но не говори ли именно за това Библията, когато казва: “В началото Бог...”? Богът на Библията е безкрайно Същество, неограничен от времето, пространството или нещо друго.

“Ако може да се покаже на практика, че съществува какъвто и да било сложен орган, който не е възможно да е бил образуван от многобройни, последователни и малки видоизменения, това би означавало пълен провал за теорията ми.”
Чарлз Дарвин, The Origin of Species (Penguin Books, 1985), стр. 219.
“За Дарвин клетката е била “черна кутия” – вътрешните й процеси са били пълна загадка за него. Сега, след като “черната кутия” е вече отворена, знаем как тя работи. Като приложим Дарвиновия тест към ултра-сложния свят на молекулярните механизми и клетъчните системи, открити през последните 40 години, можем да кажем, че теорията му търпи “пълен провал”.”
Майкъл Бийхи (професор по биохимия и преподавател в Lehigh University, САЩ)

“Влиянието на еволюционната теория в области, които са доста отдалечени от биологията, е един от най-зрелищните примери в историята за това как една доста спекулативна идея, за която няма наистина неоспорими научни доказателства, може да формира мисленето на цяло едно общество и да бъде господстващ възглед в цяла една епоха. ... В края на краищата, Дарвиновата теория на ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ Е НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ГОЛЕМИЯТ КОСМОГЕНЕН МИТ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК.”

Майкъл Дентън, д-р по медицина и PhD микробиолог

събота, 13 юни 2009 г.

ЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ СЪТВОРЕНИЕ


По книгата на проф.д-р. Д.Свиленов и инж.П.Шудер

1.Еволюционната теория учи, че „животът е изява на материята и се различава от неживата материя с по-високата си сложност; той е форма на движение на материята, по-висша от физическата и химическата форми“. А Енгелс допълва: „Животът е начин на съществуване на белтъчните тела... “ . Възникването на живота и развитието на биологичните видове е комбинация от случайност, мутация, селекция (отбор), размножение, обмяна на веществата, изменчивост, наследственост. Животът е самоорганизиращ се и само възпроизвеждащ се биологичен феномен, който е възникнал случайно от неживата материя. Ламарк счита, че този процес се осъществява непрекъснато. В продължение на много дълъг период от време той се е развил в по-сложни форми – от първичната коацерватна капка и белтъчна молекула е достигнал до най-висшата си форма на изява – човека. Според еволюционния модел животът е съчетание от два чисто физико- химични процеси; на материя и енергия. Възникването и развитието на живота е само контролиращ се процес, а основен генератор и двигател за непрекъснатото му самоусъвършенстване са случайността, мутациите, естественият отбор и борбата за съществуване. При възникването и развитието на живота еволюционната теория изключва намесата на какъвто и да било нематериален източник. Еволюционната теория учи, че материята е единствена и вечна субстанция на битието. Енергията е форма на изява на материята.

2.Библейското учение за сътворението говори за съществуването на Творец, Който е създал живота. Първоначално са създадени енергията и материята. Материята не е вечна, а форма на изява на енергията. Материята е подложена на непрекъсната деградация. Животът е създаден спонтанно от Твореца чрез Неговата сила,мъдрост и воля. Творецът е вложил строго определена цел в създадения живот, биологичните видове и човека. Библейският модел за сътворението отговаря на въпросите: от къде е животът, защо е създаден той и каква е неговата цел.
Така изглежда възможно най-краткото изложение на библейското учение за сътворението и същността на живота. От така направеното изложение на еволюционната теория и на библейското учение за сътворението се вижда, че по въпроса за произхода на живота, на биологичните видове и на човека тези два възгледа са абсолютно противоположни един на друг.
Къде е истината?
Истината е тази, която не противоречи на науката, т.е. моделът, чиито твърдения се потвърждават от науката и от многовековната човешка опитност. Следва ....!

петък, 12 юни 2009 г.

Еволюцията невъзможна 9



12.06.2009 Rockbul

1.Еволюция никога не е била наблюдавана от никой до сега!
2.Еволюцията нарушава 2-ри принцип на Термодинамиката !
3.До сега никой не е открил достоверни преходни форми !
4.Животът не може и не е възникнал от нежива материя по случаен път !
5.Еволюцията е само една (недоказана) теория !
Винаги остават три висящи въпроса :
Как е възникнала материята?
Как е възникнал животът?
Как е възникнал човешкият дух (самосъзнанието)
В следващият пост ще публикувам много добри попадения.Между другото ви препоръчвам един страхотен филм."Where Does The Evidence Lead "- има го в "Zamunda". Изтеглете го и се впечатлявайте от последните виждания на учените.

събота, 6 юни 2009 г.

Какво ли се е случило над Атлантика с френския „ Еарбъс” А330 ? Rockbul 06. 06. 2009

Какво ли се е случило над Атлантика с френския „ Еарбъс” А330 ?http://www.blogger.com/img/blank.gif



Rockbul 06. 06. 2009

„Самолетът е излетял от Рио де Жанейро в 19 ч. и е трябвало да кацне на летище "Шарл дьо Гол" в Париж в 11:15ч. на другият ден местно време (12,15 българско - б.р.). Изчезналият самолет изпратил автоматичен сигнал за късо съединение на борда, докато преминавал през зона на силна турбуленция, предадоха световните агенции. Машината е преминавала през буреносна зона със силна турбуленция около 2.00 часа по Гринуич. Съобщение е било получено в 2.14 часа по Гринуич, 15 минути след турбуленцията. Самолетът изчезнал от бразилските радари около 1.30 по Гринуич (10.30 часа бразилско време ) след полет от близо три-три и половина часа.”
Какво научаваме от News.bg :
Елена Коцева
Взрив в небето е забелязал пилот на испански самолет, който е изпълнявал полет на 1 юни на Атлантическия океан. Светлината като от взрив е забелязана в района, където се установи, че е катастрофирал френският самолет А- 330 на авиокомпания Air France и бяха намерени останки от машината. Испанският самолет на компанията Air Comet е изпълнявал полет Лима - Мадрид също на 1 юни.
По думите на пилота той е забелязал „мощно избухване на бяла светлина над Атлантическия океан".Пилотът е представил подробен отчет в дирекцията на своята авиокомпания, който е предаден на Air France и на Генералното управление на гражданската авиация в Испания. В него се казва още, че силната и интензивна светлина се е движела по наклонена и вертикална траектория, като по едно време се е разделила на 6 фрагмента. Вторият пилот също е забелязал този феномен, както и един от пасажерите. Испанският Еl Mumdo посочва, че тези свидетелства говорят преди всичко за взрив на борда на френския самолет - версия, която до този момент повече експерти изключваха.
По думите на един от членовете на комисията, която беше формирана за разследване на случая, една от тезите е, че самолетът се е разделил на части още във въздуха. Според основната и официална до този момент версия лайнерът попада на изключително лоши метеорологични условия вследствие на силната турбуленция електрическата система излиза от строя. Един от членовете на комисията, посочва обаче пред АП, че напълно е възможно самолетът да се е разделил на части още във въздуха. Френският пилот е подал сигнал, че навлиза в изключително трудни условия. Данни от сателити показват, че скоростта на насрещния вятър в зоната е достигала 160 километра в час. Десет минути след това била пратена серия от съобщения, според които автопилотът е бил изключен, а компютърната система е минала на алтернативно захранване. Последвали съобщения за повреди, по-специално в устройство за навигация, а накрая - за понижено налягане в кабината. Последното автоматично съобщение от самолета на Air France е получено в 11.14 - за пълен отказ на електрическите системи и раз херметизиране на салона. Тогава се смята, че вече самолетът е падал към океана и че е възможно той да се е разпаднал на части на височина от няколко хиляди метра.
Според очакванията на специалистите шансът да се намерят черните кутии на самолета, които съхраняват най-ценната информация, са изключително малко.
Те се намират на дъното на океана заедно с останките от разбилата се машина на около 3700 метра дълбочина.
"Ербъс" А330-200 е по-къса версия на стандартния "Ербъс" А330. Дължината му е 59 метра. Той е реактивен пътнически самолет, пригоден за полети на дълги разстояния, със среден капацитет - от 253 пътници в стандартна конфигурация до 293 при конфигурация с бизнес и икономична класа. Има два двигателя. Първият самолет от този тип е пуснат в експлоатация през 1998 г. В момента в света се използват 341 такива самолети. Пилотите на самолета са били изключително опитни, потвърдиха от „Ер Франс". Командирът на полета е с 11 000 летателни часа ( 458 денонощия във въздуха), от които 1700 на „Еърбъс" А 330. Самолетът е в експлоатация от 2005 г. и при последния технически преглед на 16 април тази година не е открита никаква повреда.
Това са информациите ни до този момент.

Какво ли се е случило?

Лети технически напълно здрав самолет „А 330 Еърбъс” на Френските аеролинии управляван от опитни пилоти по съвсем предвидим и познат маршрут. Едва ли не рутинен полет. Електрониката на самолета е толкова съвършена , че почти предпазва даже и от всякакви пилотски грешки. Представяме си, че „наземната кула”, а и радарите на самолета отчитат опасна буря по пътя на самолета. Въпреки това по нищо не личи, че пилотите са направили опит да заобиколят опасностtа нито вертикално, нито хоризонтално. Защо? И защо от наземната синоптична служба не им забраняват да минат през тази атмосферна мелачка? Има ли нормален пилот, който да се забие в окото на урагана та даже и по чужда заповед. Не знам до колко можем да говорим за ураган на 10 000 метра височина? Мисля че няма такъв самоубиец. Тогава излиза, че ситуацията не е изглеждала опасна и затова и от наземната кула не е дадено специално предупреждение към пилотите на злополучният полет .Нещата са изглеждали нормално за пилоти, за навигатори , за синоптици, за военните наблюдатели на радарите. ( Лична информация видяна с моите очи. На остров Гран Канария се намира най- големият военен радар за Атлантика на НАТО и наблюдава и регистрира всичко, което се намира във въздуха над Атлантическият океан) Ако някой упълномощен поиска инфо за това къде точно е приключил полета на А330 Гран Канарският радар веднага с точност до метър и до минута ще ви каже какво се е случило. Смятам, че нямаме липса на информация. Въпроса е защо не се публикува за общата публика и какво се прикрива и защо?
Остават два варианта обясними и един неестествен и необясним. Ако приемем варианта взрив на самолета получен или от взривно устройство на борда, или от външна ракета, или от повреда в двигателите, или от най- невероятното удар от мълния то на 10 000 метра самолета би се разрушил на множество части и падайки в океана щеше да разпръсне останките си на стотици квадратни километра. Такова нещо обаче не се наблюдава! До този момент не е намерена никаква частица от изчезналият самолет! Защо ? Приемаме, че това е невярното предположение. Ако самолета се е забил в океана без да е имало взрив, какъв би бил другия сценарии? Първо трябва да има някаква причина един здрав в техническо отношение самолет с един опитен екипаж на борда да да се забие в океана със страшна сила и да доведе до гибелта на всички пасажери, нали? Ако това се е случило по незнайна за нас причина, защо на мястото на удара на самолета с водата няма отломки на изпочупени крила, които забележете са и резервоари на тонове керосин. Нито останки от самолета, нито разлив на гориво ( керосин) по повърхността на океана. Защо ? Третият вариант го оставям на вашата фантазия, защото аз с моята не мога да зацепя защо всичко това се е случило и толкова невинни хора си отидоха залудо?
Попадам на следният цитата:
Известният учен Робърд Балард и водената от него експедиция на 1. 9. 1985 г. Откри останките на потъналият кораб „Титаник” на дълбочина около 3700 метра в Атлантическият океан, не много далече от мястото, където са последните му известни координати. Останките на кораба са се разпрострели на едно доста голямо разстояние, като само между носа и кърмата то е около 600 метра.
След като в 1985 са успяли да открият останките на потъналият преди 94 години кораб „Титаник”в 23:40, неделя вечерта на 14 април 1912, защо след 24 години на растеж на науката да не успеят да открият черните ( оранжевите) кутии на злополучният самолет на Аер Франс? Причината за не откриването ще бъде или политическа или мафиотска, или свръхестествена за която науката няма обяснение! Аз също ! Започвайте с плюването по написаното! Ваш Rockbul !

сряда, 3 юни 2009 г.

Това ли е истината за трагедията на самолета над Атлантика ?



Rockbul 2.o6.2009

Трагедията на френския „ Еърбъс” над Атлантика обиколи всички световни новини. Днес гледах по испанската телевизия анимирано обяснение показвайки една мълния, която удря самолета и причинява неговото разпадане !? Да видим какво е официалното съобщение:
„Самолетът е излетял от Рио де Жанейро в 19 ч. вчера и трябвало да кацне на летище "Шарл дьо Гол" в Париж днес в 11:15 местно време (12,15 българско - б.р.). Изчезналият самолет изпратил автоматичен сигнал за късо съединение на борда, докато преминавал през зона на силна турбуленция, предадоха световните агенции. Самолетът най-вероятно е бил ударен от гръм, съобщи Франсоа Брус, говорител на авиокомпанията. Машината преминавала през буреносна зона със силна турбуленция около 2.00 часа по Гринуич. Съобщение е било получено в 2.14 часа по Гринуич, 15 минути след турбуленцията. Самолетът изчезнал от бразилските радари около 1.30 по Гринуич (10.30 часа бразилско време ) след полет от близо три-три и половина часа.”
Говорителя на компанията Франсоа Брус би трябвало много добре да знае. че в световната практика няма случай в , който самолет да е бил свален от мълния !? Ако някой знае такъв случай нека помогне на нас и на господин Брус.
След това този вид самолети "А 330" имат 5 източника, генериращи електричество, и всички те трябва да бъдат повредени, за да възникне пълна неизправност, а когато и това се случи, функцията им се поема от акумулатор. За да не работи командното табло, всички тези възможности трябва да бъдат изчерпани!
Самолетът е изчезнал внезапно, това означава, че от строя са били извадени всички вериги, в това число и резервните. Това може да се случи само при взрив в някой от електронните блокове "Дори ако самолетът е почнал да пада, пилотите биха имали време да се свържат със земята. "Щом те не са успели, значи или не е имало връзка, или самите пилоти също са били извадени от строя. Късо съединение на борда не може да прекъсне работата на всички електрически и електронни системи, тъй като всяка от тях е дублирана!
Защо на самолет не би му се случило нищо от удар на мълния? Самолетът, както и лекият автомобил са цилиндри създаващи ефекта на „Фарадеевият кафез”. Какво представлява той?

Фарадей доказва експериментално това свойство така: Некомпенсираните заряди се разпределят само по повърхността на проводниците. В куха не заредена метална сфера Фарадей внася метално топче с отрицателен заряд. Когато зареденото топче е вътре в сферата, върху нейните вътрешна и външна повърхност се индуцират заряди с противоположен знак и стрелката на свързания със сферата електроскоп се отклонява. Положението на стрелката не се изменя, когато топчето се допре до сферата. Тя остава неподвижна и след извеждането на топчето.Опитно се проверява, че топчето и вътрешната повърхност на сферата не са заредени. Оттук следва изводът, че при допира отрицателния заряд на топчето изцяло неутрализира индуцираните върху вътрешната повърхност на сферата положителни заряди. Заредена остава само външната повърхност на сферата с отрицателен заряд, който е равен на първо началния заряд на топчето. Следователно целият заряд, който сферата получава от топчето, се разпределя само по нейната външна повърхност.

Когато е необходимо да се защити уред, машина или просто помещение от външни електростатични полета, се оказва достатъчно обектът да се огради с метална обвивка или с достатъчно гъста метална мрежа, известна като " Фарадеев кафез". Този начин на защита се нарича електростатично екраниране. Ако още не сте се сетили самолета е идеален Фарадеев кафез и точно за това никаква мълния не би му навредила. освен ако не се е появила от вътре на вън...Хах!
Работната височина на полета на пътническите самолети е около 10 000 метра, която е оптимална за разход на гориво и въздушно съпротивление. За това всички самолети се стремят достатъчно бързо да достигнат тази височина и да пуснат автопилота. В нашият случай "А 330" се е движил на тази височина защото са минали повече от 3 часа от излитането му от Бразилия.
Мълниите най-често възникват в купесто-дъждовните облаци, но могат да се образуват и от торнадо, вулканични изригвания и пясъчни бури.Също ако един облак зареден с положителен заряд се доближи до облак зареден с отрицателен заряд се получава мълнията. За възникване на мълния е необходимо в относително малък обем от облака да се образува електрическо поле с интензитет достатъчен за образуване на електрически разряд (~ 1 МВ/м), а в значителна част от облака да се образува поле със среден интензитет, достатъчен за поддържане на започналия разряд (~ 0,1-0,2 МВ/м).
Според височината облаците се разделят на 3 етажа: Високи облаци — над 6000 м , Средни облаци — между 2000 и 6000 м , Ниски облаци — под 2000 м. Към тях се отнасят и купестите облаци, с голяма вертикална мощност, които в основата си се намират под 2000 м, а горният им слой може да бъде над 2000 м. Е, след, като самолета се е намирал на 10 000 метра, а светкавиците се образуват в местата около 2000 метра,а съществуването на облаци престава до 6 000 метра, от къде се появи тази светкавица за да порази френският самолет. Аз предлагам от космоса или от нейде изкуствено създадена защото естествено няма как да се получи.
Според съобщение на бразилските ВВС от машината са получени съобщения за срив на електрическата система и загуба на налягането в корпуса. След това събитията са се разиграли толкова бързо, че екипажът не е имал време дори да изпрати предупреждения за тревога. Ако последното е вярно, то най-вероятно машината се е разпаднала във въздуха и няма никакъв шанс за хората на борда й. За да се случи всичко това най- вероятният сценарии е взрив на борда и тогава би могло да се случи всичко това. Можем само да гадаем как се е получил този взрив и защо се крие от медиите истината и се предлага толкова плитка хипотеза за удар на мълния. Не е необходимо човек да е специалист за да си зададе тези въпроси.
Ползвал съм "Уйкипедия" и изказванията на Владимир Герасимов- руски авио- експерт!

петък, 29 май 2009 г.

Кебапчета - техника, технология, пунтове и хватки!



Rockbul 29.05. 2009

Кебапчета - техника, технология, пунтове и хватки!

Вземате...

1 кг _ситно_ смляна кайма (70% "червено месо" + 30% сланинка. Забл. месото може да е само свинско, а може да бъде и в съотношение - 40% телешко/овнешко + 30% "червено" свинско + 30% сланинка)
3-5 чаени чаши вода (0.6 до 1 литър - като начало сипете 3 чаши, размесете добре, после добавяйте, докато може да поеме. Именно от достатъчното количество вода зависи, дали кебапчетата ще са сочни)
1 супена лъжица счукан/смлян кимион
1 супена лъжица чер пипер
1 супена лъжица сол

(NB - това ми е най-лесната за помнене рецепта - всичко е "по едно" - "1кг + 1литър + 1лъжица х 3"

Сложете всички съставки в дълбок съд и размесете много добре (примерно около 10 минути месене - колкото по-хомогенна е сместа, толкова по-добре). Оставете в хладилник за около час, извадете, ако е необходимо - излейте излишната вода, размесете още веднъж. Оставете да втасва в хладилник за ПОНЕ 24 часа. Извадете, размесете още веднъж! Оформете кебапчетата.

За печенето: тук тънкостта е, че de facto, кебапчетата НЕ са "печено месо", за разлика от пържолите и шишчетата, а "варено в собствен сос". Т.е. - традиционното печене върху скара над жар от дървени въглища НЕ дава добри резултати. В идеалния случай трябва да имате електрическа скара с ДЕБЕЛИ и гъсто разположени пръчки.

Оставете я да се загрее много добре. Сега една от възможните технологии на печене е "търкалянето". За целта поставете бъдещото кебапче в единия край на скарата. Почти веднага слоят месо в директен контакт със скарата ще се опече и свие. затова, само след няколко секунди, най-добре, с цялата дължина на острието на нож (аз ползвам един сатър), подхванете кебапчето (ако е необходимо - изстържете го там, където е залепнало за скарата) и го превъртете на следващия суров участък. Изчакайте и той да се препече леко и пак превъртете и т.н. След 4-5 такива начални запичания, кебапчето ще е прихванало навсякъде отвън лека коричка. От този момент нататък, излизането на прегрята пара от вътрешността му се затруднява и съдържанието му започва да се сварява, докато коричката става все по-плътна. Продължавайте да търкаляте кебапчето, със скорост около "един ход на всеки 20 секунди", докато кебапчето измине така около 1 метър (това, последното, е от собствен опит - последните няколко пъти ползвам 30-сантиметрова скара. Три и половина "прехода" на всяко кебапче по цялата дължина на пръчките й са напълно достатъчни).

неделя, 24 май 2009 г.

Млечният Път ( фото )

Снимка с висока резолюция на нашата галактика " Млечният път " и надписи за съзвездията и местонахождението на Слънчевата система и земята. Изключително любопитна и подробна фотография. На любознателните приятно забавление !

събота, 23 май 2009 г.

Пародийните призове "ИгНобел"


Пародийните призове "ИгНобел" бяха раздадени за пореден път

"Устройство за отблъскване на тинейджъри"
е тазгодишният носител на колоритната награда "ИгНобел" за мир. Електронният уред на уелсеца Хауърд Стейпълтън издава остър и пронизителен звук, който изправя на нокти подрастващите, докато възрастните изобщо не го чуват.

Пародийните призове (IgNobel.com), давани за най-абсурдните научни изследвания в света - "обикновено предизвикващи смях, но и провокиращи въпроси", бяха връчени в Масачузетския технологичен институт за 16-та поредна година.

Името на наградите идва от играта на думи между Нобеловите отличия и английската дума ignoble, която означава долен, позорен.

Отличието в областта на медицината за 2006-а бе дадено на американско-израелски екип заради тяхното откритие, че чрез анален масаж с пръст можем да се избавим от досадното хълцане.

Изследванията върху здравето на птиците пък донесе приз за орнитология на двама учени, разкрили защо кълвачите не страдат от главоболие.

Заради открития в областта на хранителните навици на торните бръмбари двама арабски изследователи също получиха "ИгНобел". Те обясняват защо въпросните животинки са толкова придирчиви към храната си.

Сред другите наградени са математици, изчислили колко кадъра трябва да се направят, за да е почти сигурно, че никой от определена фотографирана група хора няма да е със затворени очи.

Отговорът на въпроса защо звукът на дращещи по черната дъска нокти е толкова дразнещ донесе приз на цял научен екип.

В областта на физиката бяха отличени изследователи на феномена "сухите спагети често се чупят на повече от две парчета".

Двама биолози пък получиха награда за откритието, че женските маларийни комари биват привличани еднакво силно както от аромата на сирене "Лимбургер", така от миризмата на човешки крака.

Въпросните научни трудове са напълно "сериозни" и са били публикувани в престижни научни журнали. За разлика от носителите на други призове, отличените с "ИгНобел" не получават никаква парична награда.

Сред най-колоритните наградени открития миналата година бяха гумени протези за тестиси на кастрирани кучета, създадени от Грег Милър.

четвъртък, 21 май 2009 г.

Великите умове на съвремието за БОГ !


Великите умове на планета за БОГ

Rockbul 21.05.2009

“Аз мисля, че най-важното нещо е да осъзнаем колко малко знаем за нещата около нас: как разцъфтяват цветята, как мигрират пеперудите, как се влюбваме и т.н. Ние не трябва да бъдем арогантни като онези хора, които стоят от двете страни на разцеплението между науката и религията, и си мислят, че разполагат с всички отговори. Ние трябва да се опитваме да използваме нашия интелект със смирение. ” ( ДЖОУЗЕФ МЪРИ, Нобелов лауреат за медицина и физиология, цитиран в Meyer 1996).

Ще се опитам да не се отклонявам от съвета на Мъри и да бъда толерантен с идеите и доводите на всички. Ще поставя няколко цитата на велики умове и учени на нашата цивилизация и тяхното отношение към Вселената и Бога.

През 1954 проф. Джордж Уолд, нобелист ( който е атеист ) пише в научното списание “Scientific American”: “Когато става въпрос за произхода на живота, има само две възможности: животът или е възникнал случайно и спонтанно, или е бил сътворен целенасочено по един свръхестествен начин. Трета възможност не съществува. Хипотезата за случайното възникване на живота беше опровергана преди 100 години, но това опровержение ни води към единствената друга възможност – свръхестественото сътворение на живота. Ние не можем да приемем тази втора възможност поради философски съображения. Затова избираме да вярваме в невъзможното, а именно, че животът е възникнал случайно и спонтанно!” (GEORGE WALD, 1954, “The Origin of Life”, in Scientific American, 191 [2]: 48).

В статията си “Животът и Духът във Вселената” (1984) проф. Уолд пише:
“В моя живот като учен аз се сблъсках с два фундаментални проблема, които са научни по своята същност, но същевременно те надхвърлят сферата на науката и аз мисля, че в крайна сметка, те не могат да бъдат решени от самата наука. Първият проблем е свързан с човешкото съзнание, а вторият – с Космологията:
1) Проблемът за съзнанието едва ли може да бъде избегнат от човек като мен, който е прекарал по-голямата част от живота си в изучаване на механизмите на зрението. Ние учените знаем много и се надяваме да научим още повече, но нашите познания изобщо не се докосват и дори не ни насочват към отговора на въпроса ‘Какво всъщност означава да виждаш?’. Например, зрителната нервна система на жабата е в общи линии твърде сходна с тази на човека (при положение, че не навлизаме в детайли). Но разликата е в това, че аз осъзнавам, че виждам, но не знам дали жабата осъзнава, че вижда? Тя реагира на светлината, но същото правят и фото-камерите, гаражните врати и всички други фото-електрични устройства. Следователно въпросът е: дали жабата съзнателно вижда? Дали тя осъзнава своите зрителни реакции? Като учен, аз по никакъв начин не мога да отговоря на този въпрос; аз не мога да установя нито присъствието, нито отсъствието на съзнание у жабата. От една страна, аз вярвам, че съзнанието винаги съпътства нашите усещания и възприятия, но от друга страна, аз мисля, че науката е напълно неспособна да обясни същността на съзнанието.
2) Вторият проблем е свързан със специфичните свойства на нашата Вселена. Живите същества явно са част от реда в природата. Ние имаме достатъчно основания да вярваме, че живеем в една Вселена, която е напоена с живот, и в която животът възниква неизбежно, ако има достатъчно време и подходящи условия за това.
И все пак, ако някое от физичните свойства на нашата Вселена беше малко по-различно, животът, който сега е толкова широко разпространен, изобщо нямаше да възникне. Не е нужно голямо въображение, за да си представим други възможни Вселени, които са подобни на нашата, но в които няма живот. Как в крайна сметка, при толкова много други възможности, ние сме се оказали именно във Вселената, която съдържа най-подходящите свойства, необходими за възникването на живота? Преди известно време аз проумях – и да си призная това шокира моята научна чувствителност – че проблемът за съзнанието и проблемът за Космологията имат едно общо решение. Решението е, че Духът е съществувал винаги като Матрица, Извор и Причина на физическата Вселена; че духът не е късен продукт от еволюцията на живота; и че материята, от която е изградена физическата Вселена, е всъщност духовна материя. В действителност, един Дух е конструирал нашата Вселена, в която се ражда животът, който в края на краищата поражда разумни и творящи същества.” (GEORGE WALD, 1984, “Life and Mind in the Universe”, in International Journal of Quantum Chemistry, Quantum Biology Symposium, 11, 1984: 1-15).

Духът, т.е. съзнанието не е разположено във физическото пространство. Абсурдно е да мислим, че е възможно да локализираме съзнанието, тъй като то не изпраща никакви доловими физически сигнали. Присъствието или отсъствието на съзнание у другите хора и у другите живи същества не може да бъде установено от учените, т.е. от една външна гледна точка. Нещо повече, духът не само не може да бъде локализиран, той изобщо не заема място в пространството. Духът е нещо, което не пребивава в пространството; той не може да бъде измерван; следователно , науката никога няма да може да го обясни. Проблемът за съзнанието и проблемът за Космологията имат едно и също решение. Решението е, че един Дух е съществувал вечно и че нашата Вселена може да поражда живот, именно защото този всепроникващ Дух я управлява. Следователно, съзнанието във Вселената не е просто някакъв продукт от еволюцията на живите същества, както вярвах ме в миналото. ‘Веществото, от което е изграден този свят, е духовно вещество. Духовното вещество не е в пространството и времето.’

Айнщайн описва неспособността на човешкия ум да разбере същността на Бога чрез следното сравнение:
“Ние хората сме в позицията на едно малко дете, което влиза в огромна библиотека, пълна с книги, написани на множество различни езици. Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги. Но то не знае как. То не разбира езиците, на които те са написани. Детето смътно се досеща, че има някакъв тайнствен ред, според който са подредени книгите, но то не знае какъв е този ред.
Според мен точно такова е отношението дори на най-интелигентното човешко същество спрямо Бога. Ние виждаме, че Вселената е чудесно подредена и че се подчинява на някакви закони, но само смътно разбираме тези закони. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената Сила, която движи космическите съзвездия.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Einstein: A Life” by Denis Brian, New York, John Wiley and Sons, 1996, с.186).

Какво мисли Макс Планк ? “Като физик, следователно като човек, който е служил през целия си живот на трезвата наука и на изследването на материята, съм безспорно свободен от подозрението, че мога да бъда фанатик. И затова, след всички мои изследвания на атома, мога да кажа следното: Не съществува материя сама по себе си! Цялата материя произхожда и съществува само чрез една Сила, която подбужда атомните частици към вибрация и ги поддържа в движение в миниатюрната ‘слънчева система’ на атома. Тъй като обаче в цялата Вселена няма нито една интелигентна или вечна сила (и никога не се е удало на човечеството да открие така горещо желания ‘вечен двигател’), ние трябва да приемем, че зад тази Сила стои един съзнателен, интелигентен Дух. Именно този Дух е Първопричината на цялата материя.” (ПЛАНК 1992, 58; виж също Eggenstein 1984).

Какво мисли Шрьодингер ? Той смята, че науката е една съдбовна игра, с правила, които са създадени от самия Бог:
“Науката е игра, но игра с реалността, игра с наточени ножове.
Например, ако един човек нареже някаква картина внимателно на 1000 парченца, ти можеш да подредиш този пъзел, едва когато положиш всички парченца отново в цялостна картина. Независимо дали ще успееш или не, тази игра е едно съревнование между твоя ум и неговия ум. Но когато трябва да решиш една научна задача, тогава другият участник в играта е самият Бог. Бог не само поставя условието на задачата, но е изобретил и самите правила на играта. Освен това, не всички правила са известни, част от тях ще трябва да откриеш сам. Най-трудно е да откриеш кои правила Бог е предопределил от вечността и кои са следствие от твоята собствена умствена инерция. Обикновено, решението на задачата става възможно, само ако се освободиш от ограниченията на тази инерция. Може би това е най-вълнуващият момент в цялата игра.” (ШРЬОДИНГЕР, цитиран в “Schrödinger: Life and Thought” by Walter Moore, Cambridge University Press, 1990, 348).

“Аз съм твърде озадачен от това, че научната картина на реалния свят е изключително непълноценна. Вярно е, че тя ни дава много фактическа информация и подрежда всички наши преживявания в един великолепен логичен ред, но тя страховито мълчи за всичко онова, което е наистина близко до нашите сърца и е наистина важно за нас. Научната картина не може да ни каже нито дума за физическата болка и физическата наслада, за възприемането на червеното и синьото, за възприемането на горчивото и сладкото. Науката не знае нищо за красивото и грозното, за доброто и злото, за Бога и вечността. Науката претендира, че може да отговори на въпроси от тези области, но нейните отговори са твърде често толкова глупави, че ние не сме склонни да ги приемаме сериозно.” (SCHRÖDINGER 1954, 93).

“Трябва да осъзнаем, че ние сме абсолютно свободни, именно защото Бог не се намесва в нашия свят. Бог ни е дал един невероятен дар – способността да правим свободен избор. Бог се държи с нас така, както биха се държали нашите родители. Твърде често родителите виждат, че тяхното любимо дете ще направи някакъв погрешен избор. В такива случаи добрият родител се примирява и позволява на детето си да осъществи свободно своя избор, защото само така детето ще придобие личен опит и зрялост. Не е вярно, че Бог бездейства. Напротив, Бог твърде много ни уважава и затова ни казва: ‘Ако вие искате да бъдете личности, а не роботи, тогава ще трябва да приемете своята свобода и да взимате отговорни решения. Доказателство за това, че вашата свобода е абсолютна, е фактът, че аз ви позволявам дори да отхвърлите Мен и да изберете злото’. Ние трябва да поемем последствията от нашите свободни избори. Бог все още не ни е изоставил. Чрез смъртта на Иисус Христос Бог доказа, че обича всички нас и че няма да ни изостави.” (TUTU 1995).
“Богът, на Когото служа, е един странен Бог. Той е всемогъщ и всесилен, но същевременно е и ограничен. Това е един невероятен парадокс: от една страна, Той е Бог на справедливостта и жадува за справедливост в нашия свят, но от друга страна, Той дълбоко уважава нашата свобода и поради това Той не иска да се намесва в нашия свят – не иска да хвърля светкавици и мълнии, за да убие всички земни тирани. Бог не иска да налага насила Своята воля; Той очаква самите ние да изразим нашата воля. Бог има една мечта. Бог мечтае за един по-различен свят, в който всички хора ще се обичат искрено, както членовете на едно сплотено семейство. Бог ни пита: ‘Ще ми помогнете ли да осъществя моята мечта? Аз копнея за един свят, в който има много повече любов и състрадание, в който хората са по-важни от вещите. Ще ми помогнете ли да реализирам тази мечта? Аз не мога да разчитам на никой друг, освен на вас’.” (TUTU 1998).
„ Ние продължаваме да съществуваме, само защото Бог непрестанно вдъхва Своя Дух във всички нас и така поддържа нашето човешко битие. В противен случай, ние бихме се разпаднали в забравата на небитието, от което Божият глас някога ни е изтръгнал.” (TUTU 2002).

Целият пост е без почти никаква модерация от моя страна. Целта ми е да прочетете какво мислят едни от най- великите умове на човечеството и всички до един Нобелови лауреати. Поздрав !

сряда, 20 май 2009 г.

Евровизия 2009 ?


Когато си се наакал не се обаждай !” – така казва народа.

Rockbul 20.05.2009

И ето какво се случва на практика. Това го четем в днешните издания.

Песента, която спечели "Евровизия" беше като детска, каза българският представител на конкурса Красимир Аврамов на пресконференция след финала, спечелен от Саша Рибак. Според него още през януари се говорело, че победител ще е Норвегия, защото екипът, подготвил парчето Fairytale, бил изцяло от руски произход и получил най-голяма подкрепа на гласуването. Ние представихме България на най-високо ниво, заяви Петя Буюклиева, която му партнираше на сцената с народната певица Албена Вескова.. " Воят идваше от платени журналисти, а не от Краси Аврамов съобщава Петя Буюклиева. "Злобата е убийствено голяма. Оказа се, че в една малка държава като България злобата може да е огромна. Ние работихме върху този проект денонощно, "Евровизия" не е просто конкурс, а безмилостно тежка работа", каза изпълнителят на Illusion и допълни, че само клипът на песента, режисиран от Валери Милев, струва 70 хил. лв. "Някой имаше интерес да ме представи като агресивен певец, за да повлияе на гласуването. Ако за някого аз пея фалшиво, ще продължавам да пея фалшиво и да пълня зали(б.а ???). Аз направих една грешка - да ви се доверя и да се влияя от вас. Отсега нататък ще правя само това, което сърцето ми диктува", каза Аврамов за коментарите по негов адрес след избора той да представя България в Москва.
С удоволствие бихме поканили музикални експерти от цял свят, за да кажат дали Краси е пял фалшиво, добави тя. Краси от своя страна беше категоричен, че единствено важно за него е било да представят България на ниво и са успели. Той каза, че има още какво да вземе от "Евровизия" и би се явил отново, дори от името на друга страна.
Как ви звучи?
Сега ще приложим мнението точно на световните експерти, който се готвят да поканят Аврамов и компания. Те вече са си казали мнението и няма да си правят труда да идват в България.

Статия от 14.05.2009 17:16

Българският представител и помощничката му виеха и крещяха вместо да пеят, пише немският "Франкфуртер алгемайне цайтунг”.
"Красимир Аврамов не уцели точно нито един тон" - така авторитетният германски вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" коментира представянето на България на конкурса "Евровизия" в Москва.
В обширен репортаж провалът на българските участници е описан така:
"Истински лошо беше представянето на България. Независимо че контратенорът Красимир Аврамов е бил избиран за Супер звезда през 2005 г. в Лос Анджелис, в Москва той не уцели нито един тон в своята песен "Илюзия". Той и помощничката му виеха и крещяха вместо да пеят."

Швейцарският вестник "Базлер цайтунг" е още по-краен и посочва, че българското изпълнение е изтормозило очите и мозъка на зрителите и слушателите със странни костюми и изтрити английски щампи от сорта на "Дай ми още време...".

MonstersAndCritics.com (в превод от англ. - чудовища и критици) направо определя изпълнението на Аврамов като "нескопосано".
В репортажите на тези и на други европейски медии се отбелязва също непоносимото поведение на водещите на полуфинала .

Нужно ли е мнението на още експерти. Но защо е необходимо въобще нима ние обикновените хора сме с повреден слух и не чухме пълното надрискване на Аврамов на Московската сцена. Не стига ами критикува норвежеца, че песента му била детска. Детска ама цяла Европа гласува за него. И за каква злоба и за какви 5 лева става въпрос. Когато Стунджи и Елица пяха на фестивала не само Българите в България, но и извън страната гласуваха като луди за тях. Защото песента им беше хубава и аранжимент забележителен, а дуета я представиха на ниво. Сега народа му бил виновен! Още след недостойната победа в България се изказаха негативно срещу пасквила на Аврамов авторитети и си заложиха имената. Стоян Янкулов, Найден Андреев, Кирил Маричков, Веселин Тодоров и кой ли не. Как не чухме една позитивна оценка за човека – крясък! Всички тези специалисти още тогава предрекоха трагичният завършек на цялата далавера. И така стана! Може да влезете в YouТube и да видите песента с изпълнението в Москва. На края коментатора на английски смеейки се на глас каза на зрителите: „ Надявам се , че не гледате в този момент...! Излагацията беше пълна. Това ясно. Има видео има експерти няма лъжа и измама. Сега е важното другото. Кой ще потърси отговорност и от кого точно в Националната телевизия за това, че точно този пасквил беше пробутан и набутан в конкурса Евровизия. След това се потрошиха огромни пари за да се затвърди насирането ни пред цяла Европа. Както самият Аврамов се хвали, че само видеото струвало 70 000 лв. Това си е един апартамент. А другите разходи по разходката до Москва и обратно на целият екип? Ето с този пост сезирам прокуратурата в Република България да направи надлежните разследвания и да поиска отговорност от виновните. А за огромният резил, който поставиха върху името на страната и върху всеки гражданин на държавата от кого да търсим отговорност. Преди време едно друго българско недоразумение стана световна звезда с това, че е недоразумение в музиката Валя Хасан с нейният „ Кен Ли...” и целият свят ни се смя от сърце. Сега следващият пасквил на Аврамов сигурно няма да е с по- малък отзвук освен ако света вече не му е писнало и е решил, че в България се раждат само идиоти и ненормалници! Ще очакваме решението на българските власти защото това са наши пари и срамът е наш !

неделя, 17 май 2009 г.

За душата и " wayrless " - а !



Rockbul 17.05 2009

Съвкупността от възприятия, която ние наричаме “материален свят”, е подобие на сън, наблюдаван от душата. Истинското същество е душата. Материята се състои само от възприятия видени от душата. Всички хора, които четат тези редове, не са една купчина атоми и молекули – както и химичните реакции между тях, а душа , съзнание или просто „ уаерлес” към централният компютър ? И камъните са купчина атоми и в тях се извършват химически и физически реакции породени от слънце, въздух, вода и т. н. Ама да сте видели камък да копа лозе или да пие ракия? Щом това, което познаваме като материален свят, е съставено единствено от възприятията, които вижда душата ни, то тогава кой е източникът на тези възприятия ? Значи излиза, че материята няма самостоятелно и независимо съществувание. Тъй като материята е възприятие, то тя е нещо “изкуствено”. т.e. това възприятие би трябвало да е породено от някаква друга и неизвестна за нас сила ? Нещо повече, това пораждане или сътворение трябва да е непрекъснато. Ако няма постоянно сътворение, то възприятията, които наричаме материя, биха изчезнали. Това може да бъде отъждествено с телевизор, който за да можем да гледаме то от телевизионната кула трябва да не спират излъчващият сигнал никога. Т.е. сътворението тече и в момента без да е прекъсвано. Логично би се провикнал д-р Уатсон. Това може да обясни факта, че въпреки логиката ни и закона за ентропията Вселената не върви към хаоса и не се разрушава, а напротив всичко видимо се зарежда и поддържа с енергия и информатика непрекъснато. Вселената се разширява и създава нови пространства и материя като се усложнява непрекъснато все повече и повече . От къде идва тази външна енергия необходима за поддържането на реда в Космоса, а също и информацията за тази невероятна сложност и комплексност, която наблюдаваме и се опитваме да разберем, защото тя Вселената просто е разбираема и логична . Каквито и нови нива на проникването в нещата, както на Макро, така и на Микро ниво от страна на науката да достигаме все се сблъскваме с логика, мъдрост, предвидимост, огромни знания и рационалност в решенията и подсъзнателният въпрос напира в главите ни : „ брей как готино е измислено, аз не бих се сетил да го направя така!” Каква логика ще ни кара да вярваме, че ...” аз не бих се сетил така да го направя...” въпреки, че имам мозък и съзнание, а без съзнателният и без духовен атом се е сетил . Време е да престанем да вярваме в материалистически приказки от 1001 нощ и да се опитаме да потърсим по- вероятният начин за съществуването на нещата или ако не предпочетем другият вариант е да си пием ракията в къщи пред телевизоро и да не ни пука за нищо . Сигурен съм, че познавате много такива хора, които са избрали точно този начин на живот ! Да ама има някакви като нас дето вместо да си гледат сериала по телевизора или мача са предпочели да учат и четат много за да могат да спорят и накрая да се попитат защо спорят, като може и да не спорят. Нали всичко е относително .

Е те сега е моменто да смениме начино на писне. Требе да има разнообразие. Сетих се дека у училище даскало ни учи за един от Русия с голема бела брада дека направил една таблица и на нея нашел место на сичките химически елементи. Брех да му се невиди ного подреден тоя Менделсон бре ! Толку елемент, толку нещо и сичко дека си му е местото. Сакивали братчет ква става работата? Значи тия елементи са си били подредени от началнико, тоя Мендел..., абе Менделеев бе убраках се. Оня Менделсон е дека се е женил милион пати. Него не го броиме сега. После, че го изтарнсформираме, кога се питаме абе от къде се пръкнаа тиа акорди- тризвучия и секакви там закони в музиката. И като не ги спазиш станеш за смех на целиот свет. Видехте кво се получи с оная Валя дека изпея световнио хит „ Кен ли...” и сега оня Аврамов „човекът – гъз” дето показа пред цела Европа как може да не уцели ни един верен тон на фестивало за Европата. Булгар, булгар ! Отклонихме се братчет, дай да си се врънеме за нумеро. Значи сичкото елемент си има нумер, брои на топчетата и атомно число у него. После некакви полуидиоти наречени Биолози да им го начукам и на тех викат има еволюция оти ние я видехме под микро, микро..., абе нещо дека се гледа и видиш това дека не можеш да го видиш с очи. И видели по едно време едно нещо с много длъго и трудно име и за да го запомниме по добре го съкратили на ДНК. Брех мамаму, това нещо също го имало и у сека клетка на човеко и секи човек си има нумер на ДНК то. Па така ми кажа и Мичето от съседния вход дека и секи компютр си имал таков код абе май беше IP адрес или нещо дето е такова. Нали съм си тъпак не ги разбирам тия работи. Абе колко и да сум тъп се види дека сичко си има нумер и код ! А за кво му е на сичко тоя код? А кажи ми де братчет ? Не се ли сещаш...? Ами требе да може да се разпознае и да се свръже с главниот компютер бе селянин такъв . Те за това викам я ! И от оня главниот компутер си идат сите абдейти до секи домат за салата, до секо мокро или сухо коте, до секо напикано от некоя риба водоросло, до комшията Препуциум ( името му ного прилича на име на Римски император ама е на уя кожата ) . Роди се човек и му е турена ОП ( глей сега как че те изненадам...): „ Операционна система ” сакива ли как сам го научил това, а? Абдеито си иде секи ден и по некое време вече с тая дънна платка и тоя процесор не става работата. Абдейт, абдейт и зацикли. Почне да се напикава и да си разлива супата на пуловеро. Да се прибира у комшиите, а не у дома . Гледа сека вечер Азис и Слави Трифонов, а може и да почне да слуша Хип Хоп ? Абе скапва се компа от секъде и нема оправия. Даже толко е задрал, че почва да скандира БКП – бкп и отива да пуска билет за Тодор Жив- Станишев ! С една дума не може да се оправи работата освен преинсталация. Това дека не става аре дръпаме шнюрчето и нема ток. Компа не ФУНКЦИОНИРА специоално съм я учил тая дума за да те размажем братчед. Компа дека не става го фрълиш у кофите и там го земат и го погребат на големиот кметски проблем, човеко дека е задрал у Бакърена фабрика или дето има место го копваш и му тураш на камик надпис да не се бара защото не може да се абдейтва повече. Разбра ли ся братчет как са направени работите. Не е като да гледаш киното, само там сичко е ...че те изненадам с мойо енгелиски...хепи енд! Да ама хепи ендо свършва с новините у 20: 30 часо. Там вече сичко е с кофти енд. Е дано си разбрал братчет за кво ти писах и толку много и си уморих главата и сега требе да лежим и спим много, а на жената това не и харесва. Аре Аста ла Паста!

събота, 16 май 2009 г.

Абе що не ви го .... марули, боб и чесън самосъздали се от нищото !


Публикувам предимно в " Наука " защото са ми необходими известен брой публикации в Интернет в тази област и естествено се забавлявам да чета написаното. Следейки обаче коментарите установявам, че интереса към мойте постове клони към заветната нула . Нещата, който коментирам според мен не са от често срещаните в медиите и за всеки нормален човек са въпроси, който си задава непременно след, като осъзнае съществуването си. Ударих една чаша и се сетих, че стила на излагане на моите идеи не е подходящият за да създаде интерес. Решавам на мига да го променя.
Започваме така:
Мама му стара събуждам се с ужасно главоболие ( ЦЕПОГЛАВ ) и в корема ми се плацикат три водки от снощи с кола и някакви пържени в гадно гранясало олио картофки . Странно защо ли още снощи не съм повърнал еволюцията ? И за да ми стане още по- гадно поглеждам телевизора ...Доган с няколко ореола около главата приличащи на мишена в която явно требе да се целиме, кой с кво може. Едни с еволюцията ( вид гадно пълзящо животно със сто и три крака и сичkите в коалиция с мангизите ), други с обръчите на хула- хоп девойките ( абе сладурани са те ) . И така да му таковам таковането преди да съм се сетил за сътворението - " Големият взрив", СерГей СтаниШеф ми завява по същата тази шибана телевизия, че той е Бога - Създател на всичко, да му се из дрискам на рокаджииското яке с надпис или без надпис за Елена от Троя или Троян ? Та гръмнало това чудо преди около 15 милиарда години. Абе това ногу ли е или малко. На тавана в кашона намирам тетрадката от ученическите години и чета :

Милиард е число, равно на 1 000 000 000, или 10 9 ( 10 на 9-та степен) . Брех мааму и като сложим още 15 опреде ще стане мнооо голямо бе братчет ...15 000 000 000 години. Е толкова дaже дедото на Гоше от квартало не можа да живее въпреки, че пиеше по 5 люти сливовици на вечер.
И тъпите копелета с титли професори и доценти ( поне да бяха до долари, а те до центи ) доказаха че това голямо БУМ станало и го описаха съвсем надлежно и математически да им го начукам в тъпите тикви . И ся кво излиза, мисля си аз че съм човек, а тия еволюционистки педали ми заявяват, че съм еволюционирал маймуняк. Подобен на ...как се казваше?... Шимпанзе ! Абе да ви таковам тъпите тикви, вие ако си мислите, че сте произлезли от маймуни що щете в апартаменти и във вили. Ходете в шибаният зоопарк да живеете. Там са вашите братя, братчеди и роднини . Ама това май се отнася до такива като мене и като вас, а те си живеят във вилите и не се кахърят за нашето невежество. Ноо сме тъпи брато. В учебника по „ физкултура” учихме за атомите . Некакъв Ръдър...не знам какъв си...неква марка на кола беше май Ръдърмосквич или Ръдърлада, абе нещо беше ама нали съм си шибаняк не се сещам у момента взел атома и го шибнал със сичка сила у тавано на мазето и разбираш ли го разбил на малки атомчета . Бреййй як пич тоя Ръдър Форд ? Добре съгласих се че е разбил атома. Тръсих у „Гугал” нито Дан Колов нито Тайсан са го били тоя Форд, за Бойко Борисов не пише нищо ( на англииски е ? ). Може и да е верно да е толкова силен човеко Ръдър- автомобил ? Разбил, разбил... признал си публично и даже публикувал признанието си тъпака му с тъпак, та целият свят да му се чуди и смее . И атомо дето уж го разбил видел , че има некакви топчета електрони, протони , позитрони и секви главоболни неща. Ама разбираш ли не намерили нещо дека да може да мисли да им го начукаш на тъпаците. И тоа атом дето нема нищо дека да може да мисли започнал да мисли !? С кво бе братчет, с кво е почнал да мисли? С третио електрон от орбитата си от вътре на вънка. Сакива ли колко сложно нещо съм запомнил, а ? Тоа третио електрон явно е бил мноого дявол и почнал да праи молекули ( това си тръсете сами я не го знам кво е ) ? Тиа молекули започнали да мислат и да стават поли молекули ? Абе как може да мисли нещо дето нема мозък бе братчет ? С кво мисли да ме светнеш ? Аре де кажи ? Гледам у дворо на лозницата един паяк наплел една голееема мрежа и чека да гепне некое насекомо за да хапне. Четем за паяко и се оказва, че това говедо нема мозък бре. Ние ората праиме най- здравото нещо стоманата и сме се опитвали много години и много хора до като напраим тоя твръд чилик- стоманата . Измислили сме как и какво да тургаме за да стане накрая сабля с , която да утрепаме некой , който е кофти и не може да попържа като мен. А паяко, кой го научи да му еба майката да прай тия работи, като нема даже нещо дето може да бъде напълнено с инфо- мозък. Ама то само паяко да беше. Абе вие научниците нормални ли сте? Като си легнеш с гаджето ти представяш ли си я като шимпанзе? Сигурен съм, че представите ви са съвсем нормална. Шибаният и гаден Бог за научниците е наредил и създал алгоритъма ( уф, че гаден термин ) за сътворението на всичко, което ни заобикаля . Поне за съществуването на живата материя е необходим шибан, гаден, проблематичен, не комунистическо- фашистко- материалистически подход. Уф, че сложно го написах. Главата ме цепи от всякъде.
Някой да ми даде някаква шибана идея как нещо може да го има без някой да е поискал да го създаде или има друга възможност ?

петък, 15 май 2009 г.

Съществуването на материята ...сигурни ли сте ?


Съществуването на материята ...сигурни ли сте ?

„Различният начин на мислене, създава по- голяма вероятност да се доближим до истината ! ” Rockbul

Ние толкова сме привикнали с предположенията за реалното съществуване на материята, че никога не се замисляме дали тя наистина съществува, или е просто една представа в нашият мозък. Съвременната наука унищожава този предразсъдък и разкрива една много важна и внушителна действителност. Цялата информация, която притежаваме за света, в който живеем, ни се предава от нашите пет сетива. Светът, който ние познаваме, се състои от онова, което окото ни вижда, ръката ни усеща, носът ни помирисва, езикът ни вкусва и ухото ни чува. Ние никога не сме си помисляли, че “външният свят” може да бъде нещо по-различно от това, което нашите сетива ни представят, тъй като ние сме зависими от тези сетива още от деня на раждането си. Представата ни за “външния свят“, оформена в нашия мозък, е само отговор, сътворен в мозъците ни от електрически сигнали. Червеният цвят на ябълката, твърдостта на дървото, нещо повече - вашата майка, баща, семейство и всичко онова, което притежавате, вашата къща, работа, са съставени единствено от електрически сигнали в мозъка ви.

Как виждаме, чуваме и усещаме ?

Светлинните снопове (фотони), които пътуват от даден предмет до окото, преминават през лещата намираща се в предната част на окото, там се пречупват и попадат в обърнат вид върху ретината, намираща се в задната част на окото. Тук отразилата се светлина се превръща в електрически сигнали, които се препращат по очните нерви в едно малко, намиращо се в задната част на мозъка място, наречено зрителен център. Електрическият сигнал се възприема от този мозъчен център като образ. Действието на виждане всъщност се извършва в това малко място, намиращо се в задната част на мозъка, което е съвършено тъмно и напълно изолирано от светлина. Когато кажем, че “ние виждаме“, ние всъщност виждаме последиците от импулсите, които достигат окото ни и са индуцирани в мозъка ни, след като са се превърнали в електрически сигнали. Ето така, когато кажем “ние виждаме“, ние всъщност възприемаме електрическите сигнали в нашия мозък , който е изолиран от светлина, неговата вътрешност е абсолютно тъмна. Мозъкът не осъществява контакт със самата светлина. В черепната ни кутия е абсолютно тъмно!

Чуването става по същия начин. Външното ухо събира наличните звуци чрез ушната мида и ги отпраща към средното ухо, средното ухо препраща звуковите вибрации към вътрешното ухо, като ги усилва, а вътрешното ухо изпраща тези вибрации към мозъка, като ги превръща в електрически сигнали. Точно както при окото, действието чуване завършва в слуховия център в мозъка. Мозъкът е изолиран от шум, точно както е изолиран от светлина. Следователно без значение колко шумно е навън, във вътрешността на мозъка е напълно тихо. Въпреки всичко обаче дори и най-неуловимите звуци се възприемат от мозъка. Това става толкова прецизно, че ухото на един здрав човек може да чува всичко без никакви атмосферни шумове или смущения. Във вашия мозък, който е изолиран от шум, вие слушате симфонии на оркестри, чувате всички шумове от едно претъпкано място и възприемате всички звуци с широка честота, обхващаща от шумолене на лист до бръмчене на реактивен самолет. Ако нивото на звука в мозъка ви обаче в този момент бъде измервано с чувствителен уред, ще видите, че там преобладава пълна тишина.
Нашето възприятие за миризма се образува по подобен начин. Летливите молекули, отделяни от неща като ванилия или роза, достигат рецепторите на деликатните косъмчета в епителната област на носа и биват въвлечени във взаимодействие. Това взаимодействие се препраща към мозъка под формата на електрически сигнали и се възприемат като миризма. Всичко, което миришем, било то лошо или хубаво, не е нищо друго освен възприетите от мозъка взаимодействия на летливите молекули, след като са били превърнати в електрически сигнали. Вие възприемате аромата на парфюм, цвете, храна, която харесвате, или други миризми, които харесвате или не, във вашия мозък. Самите молекули не достигат до мозъка. Точно както със звука и образа това, което достига до мозъка ви, са само електрически сигнали. С други думи, всички миризми, които вие от самото ви раждане смятате, че принадлежат на външни предмети, са просто електрически сигнали, които чувствате чрез сетивните си органи.

Подобно, съществуват четири различни вида химични рецептори в езика на човека. Те се отнасят към вкусове като солено, сладко, кисело и горчиво. Нашите вкусови рецептори превръщат тези възприятия в електрически сигнали след верига от химични процеси и ги препращат към мозъка. Тези сигнали се възприемат от мозъка като вкус. Вкусът, който усещате, когато ядете парче шоколад или плод, който обичате, е интерпретация на електрическите сигнали от мозъка.

Вие никога не можете да достигнете до някой от външните предмети, не можете да видите, помиришете или усетите вкуса на самия шоколад. Например, ако вкусовите нерви, които отвеждат до вашия мозък, бъдат прекъснати, то тогава нищо, което ядете в този момент, не би достигнало мозъка ви и вие напълно ще загубите вашето вкусово усещане.

Нашето осезание не е по-различно от това на другите. Когато докоснем предмет, цялата информация, която би ни помогнала да разпознаем външния свят и предметите, се препраща към мозъка чрез сетивните нерви по кожата. Чувството за докосване се формира в нашия мозък. Противно на общото вярване, мястото, където ние възприемаме осезанието, не са върховете на пръстите ни или кожата, а центърът за осезание в нашия мозък. В резултат на преценката на мозъка от електрическите симулации, идващи от предметите към него, ние изпитваме различни усещания, отнасящи се до тези предмети, като твърдост, мекота или топлина и студенина. От тези симулации ние получаваме всички детайли, които ни помагат да разпознаем един предмет. Не можем да изследваме например дали един лимон наистина съществува, или не, или как е започнал да съществува. Лимонът се състои от вкус, почувстван от езика, миризма, усетена от носа, цвят и форма, възприети чрез окото, и единствено тези негови характеристики могат да бъдат предмет на изследване и оценка. Науката явно с тези нейни подходи не може да разбере и опише реалният ( доколкото можем да говорим за реалност ) физическия свят. Всички заобикалящи ни предмети са събрани възприятия като зрение, слух и осезание. Преработвайки данните в зрителния и в останалите сетивни центрове, през целия ни живот нашият мозък е поставен не срещу “оригинала“ на материята, съществуваща извън нас, а по-скоро срещу копието в нашия мозък. Ние обаче се заблуждаваме, че тези копия са истинската материя извън нас. Нямаме други средства за възприятие просто, но имаме мозък и съзнание за да се опитаме да си задаваме правилните въпроси, за да получим и правилните отговори.

Всичко, което виждаме, докосваме, чуваме и възприемаме като “ материя “ – “ светът “ и “ вселената “, не са нищо друго освен електрически сигнали, намиращи се в мозъка ни. През целият ни живот тези сигнали са преработвани от нашият мозъка и ние живеем, без да осъзнаваме, че грешим, като си мислим, че тези са оригиналните версии на материята, съществуваща във “ външния свят “. Ние сме заблудени, защото никога не можем да достигнем до самата материя чрез средствата на нашите сетива. Във “ външния свят “ няма цветове. Нито ябълката е червена, нито небето е синьо, нито пък дърветата – зелени. Те са такива, каквито са просто защото ние ги възприемаме като такива. “Външният свят“ зависи изцяло от този, който възприема. Дори най-малкият дефект в ретината на окото предизвиква далтонизъм. Някои хора виждат синьото като зелено, други червеното като синьо, а трети пък виждат всички цветове като различни тонове от сиво. Именно за това няма никакво значение дали предметът отвън е цветен или не. В заключение, причината, поради която виждаме предметите цветни, не е защото те са цветни или защото имат независимо материално съществуване извън нас. Истината за материята е, че всички качества, които ние приписваме на предметите, са по-скоро вътре в нас, а не във “външния свят“. Следователно какво остава за “външния свят“?

Дали съществуването на външен свят е задължително ?

Досега говорим за “ външен свят “ и свят от възприятия, формиран в мозъка ни, като последният е този, който ние осъзнаваме. Но как бихме могли да бъдем сигурни, че един такъв свят наистина съществува при положение, че никога не бихме могли да достигнем “ външния свят “ ? Единственият свят, който наистина съществува за нас, е светът на възприятията ни. Единственият свят, за който ние знаем, е този, който съществува в нашия мозък: този, който е проектиран, озвучен и оживен там, с една дума, този, който е сътворен в мозъка ни. Това е единственият свят, в който бихме могли да бъдем сигурни. Ние никога не можем да докажем, че възприятията, които наблюдаваме в мозъка, ни имат материални корелати. Тези възприятия спокойно могат да идват от представете си ...“ изкуствен “ източник.

Нека си представим един компютър, в чиято памет могат да бъдат записани всички електрически сигнали. Първо, нека препратим всички данни, свързани със средата (включително и телесния образ). Второ, нека си представим, че бихте могли да поддържате вашия мозък жив извън тялото си ?! И най-накрая, нека свържем компютъра към мозъка посредствам кабел или „ Уаерлес”, които ще функционират като нерви и ще изпращат презаписаната информация до мозъка. В това положение вие ще се чувствате като че ли живеете в тази изкуствено създадена среда. Например вие лесно бихте повярвали, че карате бързо на магистрала. И никога не бихте разбрали, че сте съставени единствено от един мозък. Това е така, защото това, което е необходимо, за да се създаде един свят в мозъка ви, не е съществуването на действителен свят, а по-скоро наличието на информатика за усещания ни. Не е чак толкова невероятно предположението , че тези усещания могат да идват от някакъв външен източник .

В тази връзка видният учен философ Bertrand Russell пише:

“Що се отнася до осезанието, когато натиснем камък с пръстите си, това всъщност е електрическо смущение на електроните и протоните във върховете на пръстите ни, което според съвременната физика е образувано чрез близостта на електроните и протоните в камъка. Ако същото смущение във върховете на пръстите ни бива породено по някакъв друг начин, то ние ще имаме същото чувство, въпреки че няма да има камък.“

В действителност за нас е много лесно да бъдем заблудени във възприятия , които смятаме за реални, без да имат някакъв съответстващ им материал. Ние често изпитваме това чувство в сънищата си. В нашите сънища преживяваме случки, виждаме хора, предмети и места, които изглеждат напълно реални. Те обаче не са нищо друго, освен възприятия. Няма съществена разлика между съня и “действителния живот“, и двете се случват само и единствено в мозъка.


Кой е този или това дето възприема?

Ако всички физически събития, които познаваме са вътрешни възприятия, то какво да кажем за нашия мозък? Тъй като мозъкът ни е част от физическия свят подобно на ръцете ни, краката ни или който и да било друг предмет, той също би трябвало да е възприятие като всички останали предмети.

Ще се опитам да поясня . Нека си представим, че в мозъка си виждаме някакъв сън. В съня ние ще имаме въображаемо тяло, въображаема ръка, въображаемо око и въображаем мозък. Ако по време на съня си бъдем попитани: “къде виждаме?”, ние бихме отговорили в мозъка си . Всъщност няма друг мозък, за който да говорим, освен въображаема глава и въображаем наш мозък. Този, който вижда образите, не е въображаемият ни мозък от съня, а нещо друго, което за сега ни е трудно да си представим и разберем. Виждаме, че няма физическо разграничение в мозъка ни между мястото на съня и мястото, което наричаме истински живот. Няма логика да си задаваме въпроса, коя част от мозъка сънува ( предава) и коя част от мозъка възприема сънуваното .

Следователно когато в мястото, което наричаме истински живот, ни бъде зададен горният въпрос “ къде виждаш ? ” , то би било също толкова безсмислено да отговорим “ в мозъка ми “ както в примера по-горе. И в двата случая нещото, което вижда и възприема, не е мозъкът ни , който в крайна сметка си е само едно парче пихтиеста материя- месо.

Когато мозъкът бъде анализиран, се вижда, че в него няма нищо освен липиди и протеинови молекули, които съществуват също и в много други живи организми. Това означава, че в парчето пихтиеста материя , което ние наричаме “мозък“, няма нищо, с което да се наблюдават образи, да представлява съзнание или да сътворява съществото, което наричаме “себе си“. Съществува едно изкушение, което трябва да бъде избегнато, а именно да кажем, че очите създават картини в мозъка. Картината в мозъка предполага нуждата от някакъв вид вътрешно око, което да я вижда – но това от своя страна би създало необходимостта от друго око, което да види неговата картина ... и т.н. до един безкраен регрес на очи и картини. Това е абсурдно.

На кой принадлежи “ вътрешното око “, което вижда, което възприема онова, което вижда и въздейства?

Атомите ли са тези, които виждат тези образи? Слепите, глухите и безсъзнателни атоми? Защо някои атоми ( при човека) притежават тези качества, а други не ( при въглищата) ? Дали нашите действия като мислене, разбиране, помнете, изпитването на удоволствие, на нещастие и всички останали се състоят от електрохимични реакции между тези атоми?

Ясно е, че не можем да търсим воля и съзнание в атoмите. Ясно е, че нещото, което вижда, чува и чувства, е нещо свръхестествено далечно от нашето ( човешкото) възприятие и логика . За ваше съжаление ( господа научници) обаче е факт, че нещото съществува, управлява и зарежда с необходимата информация цялото това чудо, което ни заобикаля и не ни дава мира за да го опознаем и да заживеем в хармония с всичките закони на Вселената .

Това нещо е “ душата ”.

Утре продължаваме лудите размисли за различните хора, които искат да се докоснат до по- вероятната истина !