петък, 29 май 2009 г.

Кебапчета - техника, технология, пунтове и хватки!



Rockbul 29.05. 2009

Кебапчета - техника, технология, пунтове и хватки!

Вземате...

1 кг _ситно_ смляна кайма (70% "червено месо" + 30% сланинка. Забл. месото може да е само свинско, а може да бъде и в съотношение - 40% телешко/овнешко + 30% "червено" свинско + 30% сланинка)
3-5 чаени чаши вода (0.6 до 1 литър - като начало сипете 3 чаши, размесете добре, после добавяйте, докато може да поеме. Именно от достатъчното количество вода зависи, дали кебапчетата ще са сочни)
1 супена лъжица счукан/смлян кимион
1 супена лъжица чер пипер
1 супена лъжица сол

(NB - това ми е най-лесната за помнене рецепта - всичко е "по едно" - "1кг + 1литър + 1лъжица х 3"

Сложете всички съставки в дълбок съд и размесете много добре (примерно около 10 минути месене - колкото по-хомогенна е сместа, толкова по-добре). Оставете в хладилник за около час, извадете, ако е необходимо - излейте излишната вода, размесете още веднъж. Оставете да втасва в хладилник за ПОНЕ 24 часа. Извадете, размесете още веднъж! Оформете кебапчетата.

За печенето: тук тънкостта е, че de facto, кебапчетата НЕ са "печено месо", за разлика от пържолите и шишчетата, а "варено в собствен сос". Т.е. - традиционното печене върху скара над жар от дървени въглища НЕ дава добри резултати. В идеалния случай трябва да имате електрическа скара с ДЕБЕЛИ и гъсто разположени пръчки.

Оставете я да се загрее много добре. Сега една от възможните технологии на печене е "търкалянето". За целта поставете бъдещото кебапче в единия край на скарата. Почти веднага слоят месо в директен контакт със скарата ще се опече и свие. затова, само след няколко секунди, най-добре, с цялата дължина на острието на нож (аз ползвам един сатър), подхванете кебапчето (ако е необходимо - изстържете го там, където е залепнало за скарата) и го превъртете на следващия суров участък. Изчакайте и той да се препече леко и пак превъртете и т.н. След 4-5 такива начални запичания, кебапчето ще е прихванало навсякъде отвън лека коричка. От този момент нататък, излизането на прегрята пара от вътрешността му се затруднява и съдържанието му започва да се сварява, докато коричката става все по-плътна. Продължавайте да търкаляте кебапчето, със скорост около "един ход на всеки 20 секунди", докато кебапчето измине така около 1 метър (това, последното, е от собствен опит - последните няколко пъти ползвам 30-сантиметрова скара. Три и половина "прехода" на всяко кебапче по цялата дължина на пръчките й са напълно достатъчни).

неделя, 24 май 2009 г.

Млечният Път ( фото )

Снимка с висока резолюция на нашата галактика " Млечният път " и надписи за съзвездията и местонахождението на Слънчевата система и земята. Изключително любопитна и подробна фотография. На любознателните приятно забавление !

събота, 23 май 2009 г.

Пародийните призове "ИгНобел"


Пародийните призове "ИгНобел" бяха раздадени за пореден път

"Устройство за отблъскване на тинейджъри"
е тазгодишният носител на колоритната награда "ИгНобел" за мир. Електронният уред на уелсеца Хауърд Стейпълтън издава остър и пронизителен звук, който изправя на нокти подрастващите, докато възрастните изобщо не го чуват.

Пародийните призове (IgNobel.com), давани за най-абсурдните научни изследвания в света - "обикновено предизвикващи смях, но и провокиращи въпроси", бяха връчени в Масачузетския технологичен институт за 16-та поредна година.

Името на наградите идва от играта на думи между Нобеловите отличия и английската дума ignoble, която означава долен, позорен.

Отличието в областта на медицината за 2006-а бе дадено на американско-израелски екип заради тяхното откритие, че чрез анален масаж с пръст можем да се избавим от досадното хълцане.

Изследванията върху здравето на птиците пък донесе приз за орнитология на двама учени, разкрили защо кълвачите не страдат от главоболие.

Заради открития в областта на хранителните навици на торните бръмбари двама арабски изследователи също получиха "ИгНобел". Те обясняват защо въпросните животинки са толкова придирчиви към храната си.

Сред другите наградени са математици, изчислили колко кадъра трябва да се направят, за да е почти сигурно, че никой от определена фотографирана група хора няма да е със затворени очи.

Отговорът на въпроса защо звукът на дращещи по черната дъска нокти е толкова дразнещ донесе приз на цял научен екип.

В областта на физиката бяха отличени изследователи на феномена "сухите спагети често се чупят на повече от две парчета".

Двама биолози пък получиха награда за откритието, че женските маларийни комари биват привличани еднакво силно както от аромата на сирене "Лимбургер", така от миризмата на човешки крака.

Въпросните научни трудове са напълно "сериозни" и са били публикувани в престижни научни журнали. За разлика от носителите на други призове, отличените с "ИгНобел" не получават никаква парична награда.

Сред най-колоритните наградени открития миналата година бяха гумени протези за тестиси на кастрирани кучета, създадени от Грег Милър.

четвъртък, 21 май 2009 г.

Великите умове на съвремието за БОГ !


Великите умове на планета за БОГ

Rockbul 21.05.2009

“Аз мисля, че най-важното нещо е да осъзнаем колко малко знаем за нещата около нас: как разцъфтяват цветята, как мигрират пеперудите, как се влюбваме и т.н. Ние не трябва да бъдем арогантни като онези хора, които стоят от двете страни на разцеплението между науката и религията, и си мислят, че разполагат с всички отговори. Ние трябва да се опитваме да използваме нашия интелект със смирение. ” ( ДЖОУЗЕФ МЪРИ, Нобелов лауреат за медицина и физиология, цитиран в Meyer 1996).

Ще се опитам да не се отклонявам от съвета на Мъри и да бъда толерантен с идеите и доводите на всички. Ще поставя няколко цитата на велики умове и учени на нашата цивилизация и тяхното отношение към Вселената и Бога.

През 1954 проф. Джордж Уолд, нобелист ( който е атеист ) пише в научното списание “Scientific American”: “Когато става въпрос за произхода на живота, има само две възможности: животът или е възникнал случайно и спонтанно, или е бил сътворен целенасочено по един свръхестествен начин. Трета възможност не съществува. Хипотезата за случайното възникване на живота беше опровергана преди 100 години, но това опровержение ни води към единствената друга възможност – свръхестественото сътворение на живота. Ние не можем да приемем тази втора възможност поради философски съображения. Затова избираме да вярваме в невъзможното, а именно, че животът е възникнал случайно и спонтанно!” (GEORGE WALD, 1954, “The Origin of Life”, in Scientific American, 191 [2]: 48).

В статията си “Животът и Духът във Вселената” (1984) проф. Уолд пише:
“В моя живот като учен аз се сблъсках с два фундаментални проблема, които са научни по своята същност, но същевременно те надхвърлят сферата на науката и аз мисля, че в крайна сметка, те не могат да бъдат решени от самата наука. Първият проблем е свързан с човешкото съзнание, а вторият – с Космологията:
1) Проблемът за съзнанието едва ли може да бъде избегнат от човек като мен, който е прекарал по-голямата част от живота си в изучаване на механизмите на зрението. Ние учените знаем много и се надяваме да научим още повече, но нашите познания изобщо не се докосват и дори не ни насочват към отговора на въпроса ‘Какво всъщност означава да виждаш?’. Например, зрителната нервна система на жабата е в общи линии твърде сходна с тази на човека (при положение, че не навлизаме в детайли). Но разликата е в това, че аз осъзнавам, че виждам, но не знам дали жабата осъзнава, че вижда? Тя реагира на светлината, но същото правят и фото-камерите, гаражните врати и всички други фото-електрични устройства. Следователно въпросът е: дали жабата съзнателно вижда? Дали тя осъзнава своите зрителни реакции? Като учен, аз по никакъв начин не мога да отговоря на този въпрос; аз не мога да установя нито присъствието, нито отсъствието на съзнание у жабата. От една страна, аз вярвам, че съзнанието винаги съпътства нашите усещания и възприятия, но от друга страна, аз мисля, че науката е напълно неспособна да обясни същността на съзнанието.
2) Вторият проблем е свързан със специфичните свойства на нашата Вселена. Живите същества явно са част от реда в природата. Ние имаме достатъчно основания да вярваме, че живеем в една Вселена, която е напоена с живот, и в която животът възниква неизбежно, ако има достатъчно време и подходящи условия за това.
И все пак, ако някое от физичните свойства на нашата Вселена беше малко по-различно, животът, който сега е толкова широко разпространен, изобщо нямаше да възникне. Не е нужно голямо въображение, за да си представим други възможни Вселени, които са подобни на нашата, но в които няма живот. Как в крайна сметка, при толкова много други възможности, ние сме се оказали именно във Вселената, която съдържа най-подходящите свойства, необходими за възникването на живота? Преди известно време аз проумях – и да си призная това шокира моята научна чувствителност – че проблемът за съзнанието и проблемът за Космологията имат едно общо решение. Решението е, че Духът е съществувал винаги като Матрица, Извор и Причина на физическата Вселена; че духът не е късен продукт от еволюцията на живота; и че материята, от която е изградена физическата Вселена, е всъщност духовна материя. В действителност, един Дух е конструирал нашата Вселена, в която се ражда животът, който в края на краищата поражда разумни и творящи същества.” (GEORGE WALD, 1984, “Life and Mind in the Universe”, in International Journal of Quantum Chemistry, Quantum Biology Symposium, 11, 1984: 1-15).

Духът, т.е. съзнанието не е разположено във физическото пространство. Абсурдно е да мислим, че е възможно да локализираме съзнанието, тъй като то не изпраща никакви доловими физически сигнали. Присъствието или отсъствието на съзнание у другите хора и у другите живи същества не може да бъде установено от учените, т.е. от една външна гледна точка. Нещо повече, духът не само не може да бъде локализиран, той изобщо не заема място в пространството. Духът е нещо, което не пребивава в пространството; той не може да бъде измерван; следователно , науката никога няма да може да го обясни. Проблемът за съзнанието и проблемът за Космологията имат едно и също решение. Решението е, че един Дух е съществувал вечно и че нашата Вселена може да поражда живот, именно защото този всепроникващ Дух я управлява. Следователно, съзнанието във Вселената не е просто някакъв продукт от еволюцията на живите същества, както вярвах ме в миналото. ‘Веществото, от което е изграден този свят, е духовно вещество. Духовното вещество не е в пространството и времето.’

Айнщайн описва неспособността на човешкия ум да разбере същността на Бога чрез следното сравнение:
“Ние хората сме в позицията на едно малко дете, което влиза в огромна библиотека, пълна с книги, написани на множество различни езици. Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги. Но то не знае как. То не разбира езиците, на които те са написани. Детето смътно се досеща, че има някакъв тайнствен ред, според който са подредени книгите, но то не знае какъв е този ред.
Според мен точно такова е отношението дори на най-интелигентното човешко същество спрямо Бога. Ние виждаме, че Вселената е чудесно подредена и че се подчинява на някакви закони, но само смътно разбираме тези закони. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената Сила, която движи космическите съзвездия.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Einstein: A Life” by Denis Brian, New York, John Wiley and Sons, 1996, с.186).

Какво мисли Макс Планк ? “Като физик, следователно като човек, който е служил през целия си живот на трезвата наука и на изследването на материята, съм безспорно свободен от подозрението, че мога да бъда фанатик. И затова, след всички мои изследвания на атома, мога да кажа следното: Не съществува материя сама по себе си! Цялата материя произхожда и съществува само чрез една Сила, която подбужда атомните частици към вибрация и ги поддържа в движение в миниатюрната ‘слънчева система’ на атома. Тъй като обаче в цялата Вселена няма нито една интелигентна или вечна сила (и никога не се е удало на човечеството да открие така горещо желания ‘вечен двигател’), ние трябва да приемем, че зад тази Сила стои един съзнателен, интелигентен Дух. Именно този Дух е Първопричината на цялата материя.” (ПЛАНК 1992, 58; виж също Eggenstein 1984).

Какво мисли Шрьодингер ? Той смята, че науката е една съдбовна игра, с правила, които са създадени от самия Бог:
“Науката е игра, но игра с реалността, игра с наточени ножове.
Например, ако един човек нареже някаква картина внимателно на 1000 парченца, ти можеш да подредиш този пъзел, едва когато положиш всички парченца отново в цялостна картина. Независимо дали ще успееш или не, тази игра е едно съревнование между твоя ум и неговия ум. Но когато трябва да решиш една научна задача, тогава другият участник в играта е самият Бог. Бог не само поставя условието на задачата, но е изобретил и самите правила на играта. Освен това, не всички правила са известни, част от тях ще трябва да откриеш сам. Най-трудно е да откриеш кои правила Бог е предопределил от вечността и кои са следствие от твоята собствена умствена инерция. Обикновено, решението на задачата става възможно, само ако се освободиш от ограниченията на тази инерция. Може би това е най-вълнуващият момент в цялата игра.” (ШРЬОДИНГЕР, цитиран в “Schrödinger: Life and Thought” by Walter Moore, Cambridge University Press, 1990, 348).

“Аз съм твърде озадачен от това, че научната картина на реалния свят е изключително непълноценна. Вярно е, че тя ни дава много фактическа информация и подрежда всички наши преживявания в един великолепен логичен ред, но тя страховито мълчи за всичко онова, което е наистина близко до нашите сърца и е наистина важно за нас. Научната картина не може да ни каже нито дума за физическата болка и физическата наслада, за възприемането на червеното и синьото, за възприемането на горчивото и сладкото. Науката не знае нищо за красивото и грозното, за доброто и злото, за Бога и вечността. Науката претендира, че може да отговори на въпроси от тези области, но нейните отговори са твърде често толкова глупави, че ние не сме склонни да ги приемаме сериозно.” (SCHRÖDINGER 1954, 93).

“Трябва да осъзнаем, че ние сме абсолютно свободни, именно защото Бог не се намесва в нашия свят. Бог ни е дал един невероятен дар – способността да правим свободен избор. Бог се държи с нас така, както биха се държали нашите родители. Твърде често родителите виждат, че тяхното любимо дете ще направи някакъв погрешен избор. В такива случаи добрият родител се примирява и позволява на детето си да осъществи свободно своя избор, защото само така детето ще придобие личен опит и зрялост. Не е вярно, че Бог бездейства. Напротив, Бог твърде много ни уважава и затова ни казва: ‘Ако вие искате да бъдете личности, а не роботи, тогава ще трябва да приемете своята свобода и да взимате отговорни решения. Доказателство за това, че вашата свобода е абсолютна, е фактът, че аз ви позволявам дори да отхвърлите Мен и да изберете злото’. Ние трябва да поемем последствията от нашите свободни избори. Бог все още не ни е изоставил. Чрез смъртта на Иисус Христос Бог доказа, че обича всички нас и че няма да ни изостави.” (TUTU 1995).
“Богът, на Когото служа, е един странен Бог. Той е всемогъщ и всесилен, но същевременно е и ограничен. Това е един невероятен парадокс: от една страна, Той е Бог на справедливостта и жадува за справедливост в нашия свят, но от друга страна, Той дълбоко уважава нашата свобода и поради това Той не иска да се намесва в нашия свят – не иска да хвърля светкавици и мълнии, за да убие всички земни тирани. Бог не иска да налага насила Своята воля; Той очаква самите ние да изразим нашата воля. Бог има една мечта. Бог мечтае за един по-различен свят, в който всички хора ще се обичат искрено, както членовете на едно сплотено семейство. Бог ни пита: ‘Ще ми помогнете ли да осъществя моята мечта? Аз копнея за един свят, в който има много повече любов и състрадание, в който хората са по-важни от вещите. Ще ми помогнете ли да реализирам тази мечта? Аз не мога да разчитам на никой друг, освен на вас’.” (TUTU 1998).
„ Ние продължаваме да съществуваме, само защото Бог непрестанно вдъхва Своя Дух във всички нас и така поддържа нашето човешко битие. В противен случай, ние бихме се разпаднали в забравата на небитието, от което Божият глас някога ни е изтръгнал.” (TUTU 2002).

Целият пост е без почти никаква модерация от моя страна. Целта ми е да прочетете какво мислят едни от най- великите умове на човечеството и всички до един Нобелови лауреати. Поздрав !

сряда, 20 май 2009 г.

Евровизия 2009 ?


Когато си се наакал не се обаждай !” – така казва народа.

Rockbul 20.05.2009

И ето какво се случва на практика. Това го четем в днешните издания.

Песента, която спечели "Евровизия" беше като детска, каза българският представител на конкурса Красимир Аврамов на пресконференция след финала, спечелен от Саша Рибак. Според него още през януари се говорело, че победител ще е Норвегия, защото екипът, подготвил парчето Fairytale, бил изцяло от руски произход и получил най-голяма подкрепа на гласуването. Ние представихме България на най-високо ниво, заяви Петя Буюклиева, която му партнираше на сцената с народната певица Албена Вескова.. " Воят идваше от платени журналисти, а не от Краси Аврамов съобщава Петя Буюклиева. "Злобата е убийствено голяма. Оказа се, че в една малка държава като България злобата може да е огромна. Ние работихме върху този проект денонощно, "Евровизия" не е просто конкурс, а безмилостно тежка работа", каза изпълнителят на Illusion и допълни, че само клипът на песента, режисиран от Валери Милев, струва 70 хил. лв. "Някой имаше интерес да ме представи като агресивен певец, за да повлияе на гласуването. Ако за някого аз пея фалшиво, ще продължавам да пея фалшиво и да пълня зали(б.а ???). Аз направих една грешка - да ви се доверя и да се влияя от вас. Отсега нататък ще правя само това, което сърцето ми диктува", каза Аврамов за коментарите по негов адрес след избора той да представя България в Москва.
С удоволствие бихме поканили музикални експерти от цял свят, за да кажат дали Краси е пял фалшиво, добави тя. Краси от своя страна беше категоричен, че единствено важно за него е било да представят България на ниво и са успели. Той каза, че има още какво да вземе от "Евровизия" и би се явил отново, дори от името на друга страна.
Как ви звучи?
Сега ще приложим мнението точно на световните експерти, който се готвят да поканят Аврамов и компания. Те вече са си казали мнението и няма да си правят труда да идват в България.

Статия от 14.05.2009 17:16

Българският представител и помощничката му виеха и крещяха вместо да пеят, пише немският "Франкфуртер алгемайне цайтунг”.
"Красимир Аврамов не уцели точно нито един тон" - така авторитетният германски вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" коментира представянето на България на конкурса "Евровизия" в Москва.
В обширен репортаж провалът на българските участници е описан така:
"Истински лошо беше представянето на България. Независимо че контратенорът Красимир Аврамов е бил избиран за Супер звезда през 2005 г. в Лос Анджелис, в Москва той не уцели нито един тон в своята песен "Илюзия". Той и помощничката му виеха и крещяха вместо да пеят."

Швейцарският вестник "Базлер цайтунг" е още по-краен и посочва, че българското изпълнение е изтормозило очите и мозъка на зрителите и слушателите със странни костюми и изтрити английски щампи от сорта на "Дай ми още време...".

MonstersAndCritics.com (в превод от англ. - чудовища и критици) направо определя изпълнението на Аврамов като "нескопосано".
В репортажите на тези и на други европейски медии се отбелязва също непоносимото поведение на водещите на полуфинала .

Нужно ли е мнението на още експерти. Но защо е необходимо въобще нима ние обикновените хора сме с повреден слух и не чухме пълното надрискване на Аврамов на Московската сцена. Не стига ами критикува норвежеца, че песента му била детска. Детска ама цяла Европа гласува за него. И за каква злоба и за какви 5 лева става въпрос. Когато Стунджи и Елица пяха на фестивала не само Българите в България, но и извън страната гласуваха като луди за тях. Защото песента им беше хубава и аранжимент забележителен, а дуета я представиха на ниво. Сега народа му бил виновен! Още след недостойната победа в България се изказаха негативно срещу пасквила на Аврамов авторитети и си заложиха имената. Стоян Янкулов, Найден Андреев, Кирил Маричков, Веселин Тодоров и кой ли не. Как не чухме една позитивна оценка за човека – крясък! Всички тези специалисти още тогава предрекоха трагичният завършек на цялата далавера. И така стана! Може да влезете в YouТube и да видите песента с изпълнението в Москва. На края коментатора на английски смеейки се на глас каза на зрителите: „ Надявам се , че не гледате в този момент...! Излагацията беше пълна. Това ясно. Има видео има експерти няма лъжа и измама. Сега е важното другото. Кой ще потърси отговорност и от кого точно в Националната телевизия за това, че точно този пасквил беше пробутан и набутан в конкурса Евровизия. След това се потрошиха огромни пари за да се затвърди насирането ни пред цяла Европа. Както самият Аврамов се хвали, че само видеото струвало 70 000 лв. Това си е един апартамент. А другите разходи по разходката до Москва и обратно на целият екип? Ето с този пост сезирам прокуратурата в Република България да направи надлежните разследвания и да поиска отговорност от виновните. А за огромният резил, който поставиха върху името на страната и върху всеки гражданин на държавата от кого да търсим отговорност. Преди време едно друго българско недоразумение стана световна звезда с това, че е недоразумение в музиката Валя Хасан с нейният „ Кен Ли...” и целият свят ни се смя от сърце. Сега следващият пасквил на Аврамов сигурно няма да е с по- малък отзвук освен ако света вече не му е писнало и е решил, че в България се раждат само идиоти и ненормалници! Ще очакваме решението на българските власти защото това са наши пари и срамът е наш !

неделя, 17 май 2009 г.

За душата и " wayrless " - а !



Rockbul 17.05 2009

Съвкупността от възприятия, която ние наричаме “материален свят”, е подобие на сън, наблюдаван от душата. Истинското същество е душата. Материята се състои само от възприятия видени от душата. Всички хора, които четат тези редове, не са една купчина атоми и молекули – както и химичните реакции между тях, а душа , съзнание или просто „ уаерлес” към централният компютър ? И камъните са купчина атоми и в тях се извършват химически и физически реакции породени от слънце, въздух, вода и т. н. Ама да сте видели камък да копа лозе или да пие ракия? Щом това, което познаваме като материален свят, е съставено единствено от възприятията, които вижда душата ни, то тогава кой е източникът на тези възприятия ? Значи излиза, че материята няма самостоятелно и независимо съществувание. Тъй като материята е възприятие, то тя е нещо “изкуствено”. т.e. това възприятие би трябвало да е породено от някаква друга и неизвестна за нас сила ? Нещо повече, това пораждане или сътворение трябва да е непрекъснато. Ако няма постоянно сътворение, то възприятията, които наричаме материя, биха изчезнали. Това може да бъде отъждествено с телевизор, който за да можем да гледаме то от телевизионната кула трябва да не спират излъчващият сигнал никога. Т.е. сътворението тече и в момента без да е прекъсвано. Логично би се провикнал д-р Уатсон. Това може да обясни факта, че въпреки логиката ни и закона за ентропията Вселената не върви към хаоса и не се разрушава, а напротив всичко видимо се зарежда и поддържа с енергия и информатика непрекъснато. Вселената се разширява и създава нови пространства и материя като се усложнява непрекъснато все повече и повече . От къде идва тази външна енергия необходима за поддържането на реда в Космоса, а също и информацията за тази невероятна сложност и комплексност, която наблюдаваме и се опитваме да разберем, защото тя Вселената просто е разбираема и логична . Каквито и нови нива на проникването в нещата, както на Макро, така и на Микро ниво от страна на науката да достигаме все се сблъскваме с логика, мъдрост, предвидимост, огромни знания и рационалност в решенията и подсъзнателният въпрос напира в главите ни : „ брей как готино е измислено, аз не бих се сетил да го направя така!” Каква логика ще ни кара да вярваме, че ...” аз не бих се сетил така да го направя...” въпреки, че имам мозък и съзнание, а без съзнателният и без духовен атом се е сетил . Време е да престанем да вярваме в материалистически приказки от 1001 нощ и да се опитаме да потърсим по- вероятният начин за съществуването на нещата или ако не предпочетем другият вариант е да си пием ракията в къщи пред телевизоро и да не ни пука за нищо . Сигурен съм, че познавате много такива хора, които са избрали точно този начин на живот ! Да ама има някакви като нас дето вместо да си гледат сериала по телевизора или мача са предпочели да учат и четат много за да могат да спорят и накрая да се попитат защо спорят, като може и да не спорят. Нали всичко е относително .

Е те сега е моменто да смениме начино на писне. Требе да има разнообразие. Сетих се дека у училище даскало ни учи за един от Русия с голема бела брада дека направил една таблица и на нея нашел место на сичките химически елементи. Брех да му се невиди ного подреден тоя Менделсон бре ! Толку елемент, толку нещо и сичко дека си му е местото. Сакивали братчет ква става работата? Значи тия елементи са си били подредени от началнико, тоя Мендел..., абе Менделеев бе убраках се. Оня Менделсон е дека се е женил милион пати. Него не го броиме сега. После, че го изтарнсформираме, кога се питаме абе от къде се пръкнаа тиа акорди- тризвучия и секакви там закони в музиката. И като не ги спазиш станеш за смех на целиот свет. Видехте кво се получи с оная Валя дека изпея световнио хит „ Кен ли...” и сега оня Аврамов „човекът – гъз” дето показа пред цела Европа как може да не уцели ни един верен тон на фестивало за Европата. Булгар, булгар ! Отклонихме се братчет, дай да си се врънеме за нумеро. Значи сичкото елемент си има нумер, брои на топчетата и атомно число у него. После некакви полуидиоти наречени Биолози да им го начукам и на тех викат има еволюция оти ние я видехме под микро, микро..., абе нещо дека се гледа и видиш това дека не можеш да го видиш с очи. И видели по едно време едно нещо с много длъго и трудно име и за да го запомниме по добре го съкратили на ДНК. Брех мамаму, това нещо също го имало и у сека клетка на човеко и секи човек си има нумер на ДНК то. Па така ми кажа и Мичето от съседния вход дека и секи компютр си имал таков код абе май беше IP адрес или нещо дето е такова. Нали съм си тъпак не ги разбирам тия работи. Абе колко и да сум тъп се види дека сичко си има нумер и код ! А за кво му е на сичко тоя код? А кажи ми де братчет ? Не се ли сещаш...? Ами требе да може да се разпознае и да се свръже с главниот компютер бе селянин такъв . Те за това викам я ! И от оня главниот компутер си идат сите абдейти до секи домат за салата, до секо мокро или сухо коте, до секо напикано от некоя риба водоросло, до комшията Препуциум ( името му ного прилича на име на Римски император ама е на уя кожата ) . Роди се човек и му е турена ОП ( глей сега как че те изненадам...): „ Операционна система ” сакива ли как сам го научил това, а? Абдеито си иде секи ден и по некое време вече с тая дънна платка и тоя процесор не става работата. Абдейт, абдейт и зацикли. Почне да се напикава и да си разлива супата на пуловеро. Да се прибира у комшиите, а не у дома . Гледа сека вечер Азис и Слави Трифонов, а може и да почне да слуша Хип Хоп ? Абе скапва се компа от секъде и нема оправия. Даже толко е задрал, че почва да скандира БКП – бкп и отива да пуска билет за Тодор Жив- Станишев ! С една дума не може да се оправи работата освен преинсталация. Това дека не става аре дръпаме шнюрчето и нема ток. Компа не ФУНКЦИОНИРА специоално съм я учил тая дума за да те размажем братчед. Компа дека не става го фрълиш у кофите и там го земат и го погребат на големиот кметски проблем, човеко дека е задрал у Бакърена фабрика или дето има место го копваш и му тураш на камик надпис да не се бара защото не може да се абдейтва повече. Разбра ли ся братчет как са направени работите. Не е като да гледаш киното, само там сичко е ...че те изненадам с мойо енгелиски...хепи енд! Да ама хепи ендо свършва с новините у 20: 30 часо. Там вече сичко е с кофти енд. Е дано си разбрал братчет за кво ти писах и толку много и си уморих главата и сега требе да лежим и спим много, а на жената това не и харесва. Аре Аста ла Паста!

събота, 16 май 2009 г.

Абе що не ви го .... марули, боб и чесън самосъздали се от нищото !


Публикувам предимно в " Наука " защото са ми необходими известен брой публикации в Интернет в тази област и естествено се забавлявам да чета написаното. Следейки обаче коментарите установявам, че интереса към мойте постове клони към заветната нула . Нещата, който коментирам според мен не са от често срещаните в медиите и за всеки нормален човек са въпроси, който си задава непременно след, като осъзнае съществуването си. Ударих една чаша и се сетих, че стила на излагане на моите идеи не е подходящият за да създаде интерес. Решавам на мига да го променя.
Започваме така:
Мама му стара събуждам се с ужасно главоболие ( ЦЕПОГЛАВ ) и в корема ми се плацикат три водки от снощи с кола и някакви пържени в гадно гранясало олио картофки . Странно защо ли още снощи не съм повърнал еволюцията ? И за да ми стане още по- гадно поглеждам телевизора ...Доган с няколко ореола около главата приличащи на мишена в която явно требе да се целиме, кой с кво може. Едни с еволюцията ( вид гадно пълзящо животно със сто и три крака и сичkите в коалиция с мангизите ), други с обръчите на хула- хоп девойките ( абе сладурани са те ) . И така да му таковам таковането преди да съм се сетил за сътворението - " Големият взрив", СерГей СтаниШеф ми завява по същата тази шибана телевизия, че той е Бога - Създател на всичко, да му се из дрискам на рокаджииското яке с надпис или без надпис за Елена от Троя или Троян ? Та гръмнало това чудо преди около 15 милиарда години. Абе това ногу ли е или малко. На тавана в кашона намирам тетрадката от ученическите години и чета :

Милиард е число, равно на 1 000 000 000, или 10 9 ( 10 на 9-та степен) . Брех мааму и като сложим още 15 опреде ще стане мнооо голямо бе братчет ...15 000 000 000 години. Е толкова дaже дедото на Гоше от квартало не можа да живее въпреки, че пиеше по 5 люти сливовици на вечер.
И тъпите копелета с титли професори и доценти ( поне да бяха до долари, а те до центи ) доказаха че това голямо БУМ станало и го описаха съвсем надлежно и математически да им го начукам в тъпите тикви . И ся кво излиза, мисля си аз че съм човек, а тия еволюционистки педали ми заявяват, че съм еволюционирал маймуняк. Подобен на ...как се казваше?... Шимпанзе ! Абе да ви таковам тъпите тикви, вие ако си мислите, че сте произлезли от маймуни що щете в апартаменти и във вили. Ходете в шибаният зоопарк да живеете. Там са вашите братя, братчеди и роднини . Ама това май се отнася до такива като мене и като вас, а те си живеят във вилите и не се кахърят за нашето невежество. Ноо сме тъпи брато. В учебника по „ физкултура” учихме за атомите . Некакъв Ръдър...не знам какъв си...неква марка на кола беше май Ръдърмосквич или Ръдърлада, абе нещо беше ама нали съм си шибаняк не се сещам у момента взел атома и го шибнал със сичка сила у тавано на мазето и разбираш ли го разбил на малки атомчета . Бреййй як пич тоя Ръдър Форд ? Добре съгласих се че е разбил атома. Тръсих у „Гугал” нито Дан Колов нито Тайсан са го били тоя Форд, за Бойко Борисов не пише нищо ( на англииски е ? ). Може и да е верно да е толкова силен човеко Ръдър- автомобил ? Разбил, разбил... признал си публично и даже публикувал признанието си тъпака му с тъпак, та целият свят да му се чуди и смее . И атомо дето уж го разбил видел , че има некакви топчета електрони, протони , позитрони и секви главоболни неща. Ама разбираш ли не намерили нещо дека да може да мисли да им го начукаш на тъпаците. И тоа атом дето нема нищо дека да може да мисли започнал да мисли !? С кво бе братчет, с кво е почнал да мисли? С третио електрон от орбитата си от вътре на вънка. Сакива ли колко сложно нещо съм запомнил, а ? Тоа третио електрон явно е бил мноого дявол и почнал да праи молекули ( това си тръсете сами я не го знам кво е ) ? Тиа молекули започнали да мислат и да стават поли молекули ? Абе как може да мисли нещо дето нема мозък бе братчет ? С кво мисли да ме светнеш ? Аре де кажи ? Гледам у дворо на лозницата един паяк наплел една голееема мрежа и чека да гепне некое насекомо за да хапне. Четем за паяко и се оказва, че това говедо нема мозък бре. Ние ората праиме най- здравото нещо стоманата и сме се опитвали много години и много хора до като напраим тоя твръд чилик- стоманата . Измислили сме как и какво да тургаме за да стане накрая сабля с , която да утрепаме некой , който е кофти и не може да попържа като мен. А паяко, кой го научи да му еба майката да прай тия работи, като нема даже нещо дето може да бъде напълнено с инфо- мозък. Ама то само паяко да беше. Абе вие научниците нормални ли сте? Като си легнеш с гаджето ти представяш ли си я като шимпанзе? Сигурен съм, че представите ви са съвсем нормална. Шибаният и гаден Бог за научниците е наредил и създал алгоритъма ( уф, че гаден термин ) за сътворението на всичко, което ни заобикаля . Поне за съществуването на живата материя е необходим шибан, гаден, проблематичен, не комунистическо- фашистко- материалистически подход. Уф, че сложно го написах. Главата ме цепи от всякъде.
Някой да ми даде някаква шибана идея как нещо може да го има без някой да е поискал да го създаде или има друга възможност ?

петък, 15 май 2009 г.

Съществуването на материята ...сигурни ли сте ?


Съществуването на материята ...сигурни ли сте ?

„Различният начин на мислене, създава по- голяма вероятност да се доближим до истината ! ” Rockbul

Ние толкова сме привикнали с предположенията за реалното съществуване на материята, че никога не се замисляме дали тя наистина съществува, или е просто една представа в нашият мозък. Съвременната наука унищожава този предразсъдък и разкрива една много важна и внушителна действителност. Цялата информация, която притежаваме за света, в който живеем, ни се предава от нашите пет сетива. Светът, който ние познаваме, се състои от онова, което окото ни вижда, ръката ни усеща, носът ни помирисва, езикът ни вкусва и ухото ни чува. Ние никога не сме си помисляли, че “външният свят” може да бъде нещо по-различно от това, което нашите сетива ни представят, тъй като ние сме зависими от тези сетива още от деня на раждането си. Представата ни за “външния свят“, оформена в нашия мозък, е само отговор, сътворен в мозъците ни от електрически сигнали. Червеният цвят на ябълката, твърдостта на дървото, нещо повече - вашата майка, баща, семейство и всичко онова, което притежавате, вашата къща, работа, са съставени единствено от електрически сигнали в мозъка ви.

Как виждаме, чуваме и усещаме ?

Светлинните снопове (фотони), които пътуват от даден предмет до окото, преминават през лещата намираща се в предната част на окото, там се пречупват и попадат в обърнат вид върху ретината, намираща се в задната част на окото. Тук отразилата се светлина се превръща в електрически сигнали, които се препращат по очните нерви в едно малко, намиращо се в задната част на мозъка място, наречено зрителен център. Електрическият сигнал се възприема от този мозъчен център като образ. Действието на виждане всъщност се извършва в това малко място, намиращо се в задната част на мозъка, което е съвършено тъмно и напълно изолирано от светлина. Когато кажем, че “ние виждаме“, ние всъщност виждаме последиците от импулсите, които достигат окото ни и са индуцирани в мозъка ни, след като са се превърнали в електрически сигнали. Ето така, когато кажем “ние виждаме“, ние всъщност възприемаме електрическите сигнали в нашия мозък , който е изолиран от светлина, неговата вътрешност е абсолютно тъмна. Мозъкът не осъществява контакт със самата светлина. В черепната ни кутия е абсолютно тъмно!

Чуването става по същия начин. Външното ухо събира наличните звуци чрез ушната мида и ги отпраща към средното ухо, средното ухо препраща звуковите вибрации към вътрешното ухо, като ги усилва, а вътрешното ухо изпраща тези вибрации към мозъка, като ги превръща в електрически сигнали. Точно както при окото, действието чуване завършва в слуховия център в мозъка. Мозъкът е изолиран от шум, точно както е изолиран от светлина. Следователно без значение колко шумно е навън, във вътрешността на мозъка е напълно тихо. Въпреки всичко обаче дори и най-неуловимите звуци се възприемат от мозъка. Това става толкова прецизно, че ухото на един здрав човек може да чува всичко без никакви атмосферни шумове или смущения. Във вашия мозък, който е изолиран от шум, вие слушате симфонии на оркестри, чувате всички шумове от едно претъпкано място и възприемате всички звуци с широка честота, обхващаща от шумолене на лист до бръмчене на реактивен самолет. Ако нивото на звука в мозъка ви обаче в този момент бъде измервано с чувствителен уред, ще видите, че там преобладава пълна тишина.
Нашето възприятие за миризма се образува по подобен начин. Летливите молекули, отделяни от неща като ванилия или роза, достигат рецепторите на деликатните косъмчета в епителната област на носа и биват въвлечени във взаимодействие. Това взаимодействие се препраща към мозъка под формата на електрически сигнали и се възприемат като миризма. Всичко, което миришем, било то лошо или хубаво, не е нищо друго освен възприетите от мозъка взаимодействия на летливите молекули, след като са били превърнати в електрически сигнали. Вие възприемате аромата на парфюм, цвете, храна, която харесвате, или други миризми, които харесвате или не, във вашия мозък. Самите молекули не достигат до мозъка. Точно както със звука и образа това, което достига до мозъка ви, са само електрически сигнали. С други думи, всички миризми, които вие от самото ви раждане смятате, че принадлежат на външни предмети, са просто електрически сигнали, които чувствате чрез сетивните си органи.

Подобно, съществуват четири различни вида химични рецептори в езика на човека. Те се отнасят към вкусове като солено, сладко, кисело и горчиво. Нашите вкусови рецептори превръщат тези възприятия в електрически сигнали след верига от химични процеси и ги препращат към мозъка. Тези сигнали се възприемат от мозъка като вкус. Вкусът, който усещате, когато ядете парче шоколад или плод, който обичате, е интерпретация на електрическите сигнали от мозъка.

Вие никога не можете да достигнете до някой от външните предмети, не можете да видите, помиришете или усетите вкуса на самия шоколад. Например, ако вкусовите нерви, които отвеждат до вашия мозък, бъдат прекъснати, то тогава нищо, което ядете в този момент, не би достигнало мозъка ви и вие напълно ще загубите вашето вкусово усещане.

Нашето осезание не е по-различно от това на другите. Когато докоснем предмет, цялата информация, която би ни помогнала да разпознаем външния свят и предметите, се препраща към мозъка чрез сетивните нерви по кожата. Чувството за докосване се формира в нашия мозък. Противно на общото вярване, мястото, където ние възприемаме осезанието, не са върховете на пръстите ни или кожата, а центърът за осезание в нашия мозък. В резултат на преценката на мозъка от електрическите симулации, идващи от предметите към него, ние изпитваме различни усещания, отнасящи се до тези предмети, като твърдост, мекота или топлина и студенина. От тези симулации ние получаваме всички детайли, които ни помагат да разпознаем един предмет. Не можем да изследваме например дали един лимон наистина съществува, или не, или как е започнал да съществува. Лимонът се състои от вкус, почувстван от езика, миризма, усетена от носа, цвят и форма, възприети чрез окото, и единствено тези негови характеристики могат да бъдат предмет на изследване и оценка. Науката явно с тези нейни подходи не може да разбере и опише реалният ( доколкото можем да говорим за реалност ) физическия свят. Всички заобикалящи ни предмети са събрани възприятия като зрение, слух и осезание. Преработвайки данните в зрителния и в останалите сетивни центрове, през целия ни живот нашият мозък е поставен не срещу “оригинала“ на материята, съществуваща извън нас, а по-скоро срещу копието в нашия мозък. Ние обаче се заблуждаваме, че тези копия са истинската материя извън нас. Нямаме други средства за възприятие просто, но имаме мозък и съзнание за да се опитаме да си задаваме правилните въпроси, за да получим и правилните отговори.

Всичко, което виждаме, докосваме, чуваме и възприемаме като “ материя “ – “ светът “ и “ вселената “, не са нищо друго освен електрически сигнали, намиращи се в мозъка ни. През целият ни живот тези сигнали са преработвани от нашият мозъка и ние живеем, без да осъзнаваме, че грешим, като си мислим, че тези са оригиналните версии на материята, съществуваща във “ външния свят “. Ние сме заблудени, защото никога не можем да достигнем до самата материя чрез средствата на нашите сетива. Във “ външния свят “ няма цветове. Нито ябълката е червена, нито небето е синьо, нито пък дърветата – зелени. Те са такива, каквито са просто защото ние ги възприемаме като такива. “Външният свят“ зависи изцяло от този, който възприема. Дори най-малкият дефект в ретината на окото предизвиква далтонизъм. Някои хора виждат синьото като зелено, други червеното като синьо, а трети пък виждат всички цветове като различни тонове от сиво. Именно за това няма никакво значение дали предметът отвън е цветен или не. В заключение, причината, поради която виждаме предметите цветни, не е защото те са цветни или защото имат независимо материално съществуване извън нас. Истината за материята е, че всички качества, които ние приписваме на предметите, са по-скоро вътре в нас, а не във “външния свят“. Следователно какво остава за “външния свят“?

Дали съществуването на външен свят е задължително ?

Досега говорим за “ външен свят “ и свят от възприятия, формиран в мозъка ни, като последният е този, който ние осъзнаваме. Но как бихме могли да бъдем сигурни, че един такъв свят наистина съществува при положение, че никога не бихме могли да достигнем “ външния свят “ ? Единственият свят, който наистина съществува за нас, е светът на възприятията ни. Единственият свят, за който ние знаем, е този, който съществува в нашия мозък: този, който е проектиран, озвучен и оживен там, с една дума, този, който е сътворен в мозъка ни. Това е единственият свят, в който бихме могли да бъдем сигурни. Ние никога не можем да докажем, че възприятията, които наблюдаваме в мозъка, ни имат материални корелати. Тези възприятия спокойно могат да идват от представете си ...“ изкуствен “ източник.

Нека си представим един компютър, в чиято памет могат да бъдат записани всички електрически сигнали. Първо, нека препратим всички данни, свързани със средата (включително и телесния образ). Второ, нека си представим, че бихте могли да поддържате вашия мозък жив извън тялото си ?! И най-накрая, нека свържем компютъра към мозъка посредствам кабел или „ Уаерлес”, които ще функционират като нерви и ще изпращат презаписаната информация до мозъка. В това положение вие ще се чувствате като че ли живеете в тази изкуствено създадена среда. Например вие лесно бихте повярвали, че карате бързо на магистрала. И никога не бихте разбрали, че сте съставени единствено от един мозък. Това е така, защото това, което е необходимо, за да се създаде един свят в мозъка ви, не е съществуването на действителен свят, а по-скоро наличието на информатика за усещания ни. Не е чак толкова невероятно предположението , че тези усещания могат да идват от някакъв външен източник .

В тази връзка видният учен философ Bertrand Russell пише:

“Що се отнася до осезанието, когато натиснем камък с пръстите си, това всъщност е електрическо смущение на електроните и протоните във върховете на пръстите ни, което според съвременната физика е образувано чрез близостта на електроните и протоните в камъка. Ако същото смущение във върховете на пръстите ни бива породено по някакъв друг начин, то ние ще имаме същото чувство, въпреки че няма да има камък.“

В действителност за нас е много лесно да бъдем заблудени във възприятия , които смятаме за реални, без да имат някакъв съответстващ им материал. Ние често изпитваме това чувство в сънищата си. В нашите сънища преживяваме случки, виждаме хора, предмети и места, които изглеждат напълно реални. Те обаче не са нищо друго, освен възприятия. Няма съществена разлика между съня и “действителния живот“, и двете се случват само и единствено в мозъка.


Кой е този или това дето възприема?

Ако всички физически събития, които познаваме са вътрешни възприятия, то какво да кажем за нашия мозък? Тъй като мозъкът ни е част от физическия свят подобно на ръцете ни, краката ни или който и да било друг предмет, той също би трябвало да е възприятие като всички останали предмети.

Ще се опитам да поясня . Нека си представим, че в мозъка си виждаме някакъв сън. В съня ние ще имаме въображаемо тяло, въображаема ръка, въображаемо око и въображаем мозък. Ако по време на съня си бъдем попитани: “къде виждаме?”, ние бихме отговорили в мозъка си . Всъщност няма друг мозък, за който да говорим, освен въображаема глава и въображаем наш мозък. Този, който вижда образите, не е въображаемият ни мозък от съня, а нещо друго, което за сега ни е трудно да си представим и разберем. Виждаме, че няма физическо разграничение в мозъка ни между мястото на съня и мястото, което наричаме истински живот. Няма логика да си задаваме въпроса, коя част от мозъка сънува ( предава) и коя част от мозъка възприема сънуваното .

Следователно когато в мястото, което наричаме истински живот, ни бъде зададен горният въпрос “ къде виждаш ? ” , то би било също толкова безсмислено да отговорим “ в мозъка ми “ както в примера по-горе. И в двата случая нещото, което вижда и възприема, не е мозъкът ни , който в крайна сметка си е само едно парче пихтиеста материя- месо.

Когато мозъкът бъде анализиран, се вижда, че в него няма нищо освен липиди и протеинови молекули, които съществуват също и в много други живи организми. Това означава, че в парчето пихтиеста материя , което ние наричаме “мозък“, няма нищо, с което да се наблюдават образи, да представлява съзнание или да сътворява съществото, което наричаме “себе си“. Съществува едно изкушение, което трябва да бъде избегнато, а именно да кажем, че очите създават картини в мозъка. Картината в мозъка предполага нуждата от някакъв вид вътрешно око, което да я вижда – но това от своя страна би създало необходимостта от друго око, което да види неговата картина ... и т.н. до един безкраен регрес на очи и картини. Това е абсурдно.

На кой принадлежи “ вътрешното око “, което вижда, което възприема онова, което вижда и въздейства?

Атомите ли са тези, които виждат тези образи? Слепите, глухите и безсъзнателни атоми? Защо някои атоми ( при човека) притежават тези качества, а други не ( при въглищата) ? Дали нашите действия като мислене, разбиране, помнете, изпитването на удоволствие, на нещастие и всички останали се състоят от електрохимични реакции между тези атоми?

Ясно е, че не можем да търсим воля и съзнание в атoмите. Ясно е, че нещото, което вижда, чува и чувства, е нещо свръхестествено далечно от нашето ( човешкото) възприятие и логика . За ваше съжаление ( господа научници) обаче е факт, че нещото съществува, управлява и зарежда с необходимата информация цялото това чудо, което ни заобикаля и не ни дава мира за да го опознаем и да заживеем в хармония с всичките закони на Вселената .

Това нещо е “ душата ”.

Утре продължаваме лудите размисли за различните хора, които искат да се докоснат до по- вероятната истина !

четвъртък, 14 май 2009 г.

Иво Инджев



Един истински журналист и политически анализатор. Всички си спомняме " В десетката " на БТВ. Ама комунистите не го харесваха ,... те кого ли харесват освен себе си ? Далеч от България ние Българите следим ежедневно неговите статии и сме осведомени какво става в нашата обрулена държава. Май най- добрият вариант за Българите е да гласуват 120 % и да не ходят никъде даже и за гъби по време на изборите. Ако не гласувате Доган и Станишев пак ще се намърдат във власта и ще ви скубят и крадат още 4 години. При сините има правила и се спазват. При червените има мафия и шуро баджанащина. Аз не живея отдавна в Бг , но ми е гадно така да работят и ограбват моят народ и приятелите ми! Гласувате за всички други с изключение на БСП комунисти и турците от ДПС. Това са престъпници, разбойници, партизани, егоисти,

„ Еволюцията невъзможна 8 ”


„Еволюцията невъзможна 8”

Rockbul 14.05.2009

Самоорганизираща се материя ???

Започвайки от Теорията за хаоса, Prigogine ( белгийски учен авторитет) представя няколко хипотези, в които редът се формира от хаоса (безредието). Той твърди, че някои отворени системи могат да постигнат намаляване на ентропията благодарение на притока на външна енергия и че идващият отвън ” ред “ е доказателство, че “материята може да се самоорганизира ”. След такова твърдение понятието “само организиране на материята” става доста популярно сред еволюционистите и материалистите. Измамата е в преднамереното объркване на двете напълно различни понятия : “само организиране” и “само подреждане”. Представете си морски бряг. Когато вълна залее брега, може да ни се стори, че има “подреждане” сред камъните. Водата ще повдигне равни количества от онези, които имат еднаква тежест. Когато вълната се оттегли назад, камъните е възможно да са се подредили от най-малките към най-големите по посока на морето. Това е процес на само подреждане: морският бряг е отворена система и притокът на енергия (вълната) може да предизвика “подреждане”. Но забележете, че същият процес не може да построи къща с тоалетна и биде в него, колкото и билиони опита да направи вълната и да премята камъни и пясък. Ако видим къща дори и на един етаж покрай морето, сме сигурни, че тя е направена от някого. Разликата между къщата и “подредените” камъни е, че къщата притежава единствена по рода си комплексност, докато вторият пример включва единствено повтарящ се ред. Това е подобно на лаптопа ,да печатиш хиляди пъти “а2а2а2а2а2а2а2а2а2а2а2а2а2а2а2а2а2а2” – защото един предмет (приток на енергия) е поставен върху клавиша на буквата “а и цифрата 2”. Разбира се, една такава повтаряща се поредица от буквата “ а и 2 ” не включва никаква информация и следователно никаква комплексност. Трябва ни истински разум, за да имате комплексна последователност на букви, които съдържат информация. Същото нещо се случва, когато в прашна стая духне вятър. Преди това нахлуване прахта може би е била разпръсната на всякъде. Когато вятърът духне ( външната енергия) вътре обаче, прахта може да бъде събрана в ъгъла на стаята. Ето това е “само подреждане”. Но прахта никога не може да се самоорганизира и да създаде човешки образ върху пода на стаята. Тези примери са доста близки до сценария за “само организацията” на еволюционистите. Те твърдят, че материята има тенденция да се самоорганизира и се опитват да объркат двете понятия. Самият Prigogine дава примери за само подреждане на молекули в резултат на приток на енергия. Американските учени Thaxton, Bradley и Olsen в своята книга, озаглавена “Мистериите на произхода на живота” (The Mystery of Life's Origin), обясняват този факт така: „ ….Във всяко обстоятелство случайното движение на молекулите в една течност бива спонтанно заменено от поведение, насочено към голям порядък. Prigogine, Eigen и останалите предположили, че подобен вид само организация би могла да бъде съществена в органичната химия и би могла да бъде потенциално обяснение за високо комплексните макро молекули, значими за живите системи. Правилността или подредеността не могат да служат за съхраняване на голямото количество информация, от която живите системи се нуждаят. По-скоро е необходима една много несиметрична, но специфична структура, отколкото подредена такава. Това е сериозен недостатък на предложената аналогия. Няма явна връзка между същността на спонтанното подреждане, което се появява в резултат на енергиен приток чрез тези системи, и задачата, изискваща изграждането на периодична информация – интензивни макро молекули , като ДНК и протеините. Всъщност самият Prigogine може би е приел, че аргументите му нямат значение за произхода на живота, защото казва: “Проблемът на биологичното подреждане включва прехода от молекулярна активност до супер молекулярно подреждане на клетката. Този проблем е доста сложен, за да бъде разрешен.”
Защо тогава еволюционистите все още се мъчат да вярват в ненаучни сценарии като “само организацията на материята”? Защо отхвърлят очевидния разум в живите системи? Отговорът е, че те имат догматична вяра в материализма и вярват, че материята притежава някаква тайнствена сила, с която създава живота.
Професорът по химия от Нюйоркския университет и експерт по ДНК Robert Shapiro обяснява тази вяра на еволюционистите и материалистическата догма, лежаща в основата u, така: “Следователно е необходим друг еволюционен принцип, който да ни преведе през бездната между смесиците от прости естествени химикали и първoтo ефективно копие. Такъв принцип още не е обяснен или демонстриран, но той е предвиден и му се дават имена като химична еволюция или само организация на материята. Според руснака Ал. Опарин във философията на диалектическия материализъм съществуванието на принципа е прието за даденост, какъвто е и произходът на живота.” Цялата тази ситуация ясно показва, че еволюцията е догма, която е против емпиричната наука и това, че произходът на живите същества трябва да бъде обяснен по друг, но не и еволюционен начин . Науката доказва непрекъснато, че еволюцията е невъзможна , що се отнася до термодинамиката, и съществуванието на живота!

неделя, 10 май 2009 г.

"Еволюцията невъзможна 7"



Rockbul 11.05. 2009


„Господ не играе на зарове”.

„Колко жалък е физикът-теоретик, когато се изправи пред Природата — и пред студентите си!”

„Аз виждам образа, но моето въображение не може да ми нарисува художника на този образ. Виждам часовника, но не мога да си представя часовникаря. Човешкият ум не е в състояние да си представи четирите измерения. Как може тогава да си представи Бога, пред Когото хилядите години и хилядите измерения са като едно?"

„Бих искал да знам мислите на Бог; останалото са подробности.”

Това са цитати от самият Алберт Айнщайн

Айнщайн казва: "Играе ли Бог на зарове?" - с което се пита за ролята на случайността в живота ни. Айнщайн по-скоро отговаря, че Бог не играе на зарове; тоест, случайността е обусловена от необходимостта. И въобще как са преплетени философските категории случайност, необходимост, закономерност? На това философско запитване - изглежда няма еднозначен отговор. Но поне е ясно, че крайните позиции не са верни: че всичко зависи от случая или , че всичко е изначално предопределено и че всяко нещо се случва поради някаква причина – не по чиста случайност.
“Всеки, който започне сериозно да се занимава с наука се убеждава, че в Законите на Вселената е изявено Духовно Същество, което е безкрайно по-висше от човека! Духовно Същество, пред което ние, с нашите човешки сили, трябва да се смирим!” До това заключение достига Айнщайн в края на живота си. Цитатите са абсолютно точни, е до колкото могат да бъдат точни при превода. Който се съмнява да провери в Google!
Някои, гонени и очевидно настигнати от бик придават на „ Интелигентният дизайн” божествен произход слагайки равенство веднага с Иехова, Алах, Буда ( забележете : Будизма не признава съществуването на бог сътворител. При тях вселената е безкрайна! ) Лесно е да се досетим, че ако създателят е всемогъщ и абсолютен то просто вече нямаше да съществуваме. Значи изводите са два: Или не съществува създател и Вселената е безкрайна и непрекъсната, или съществува и в никакъв случай не е всемогъщ и абсолютен. Абсолюта ни лишава от възможността да се развиваме. Видно е , че нещата се развиват около нас и ние го наблюдаваме и установяваме всеки ден.
Може ли Бог да създаде такъв камък, който да не може да повдигне? Първо това не е твърдение на някакви западни научници, а въпрос в един спор между теолози . Един от възможните отговори е този:
1.Камъкът е творение.
2. Тъй като творението е резултат на Божията воля, а не на Божията същност, то може да е също безкрайно, както и Бог, без да се смесва със същността Му.
3. След като камъкът може да е безкраен, той не може да се вдигне, защото няма посока в която да се извърши действието.

Подобен въпрос се задава и в точните науки. Парадоксът на Ръсел е един много прост парадокс от теорията на множествата, изиграл важна роля във нейното формиране. Парадоксът е формулиран около 1901 г. от Бертран Ръсел.
Постановка на парадокса
Парадоксът на Ръсел може да бъде изразен така „Нека вземем множеството от множествата, които не принадлежат на себе си. Принадлежи ли то на себе си?“. Или, нека имаме , то тогава . Ако отговорим с „да“ на горния въпрос, ще получим, че тъй като по дефиниция елементите на това множество не принадлежат на себе си, те не принадлежат и на множеството в което са, т.е. имаме противоречие. Сега, ако отговорим с „не“ на същия въпрос, имаме свойството да принадлежи на себе си и отново изпадаме в противоречие.
Парадоксът показва, че наивната теория на множествата в смисъла на Кантор е противоречива теория. Проблемът идва от там, че считаме, че можем да построим множество въз основата на всяко свойство. Така някои от тези свойства (и това именно е случаят в парадокса на Ръсел) генерират нестабилни само препращащи се цикли и съответно би трябвало те да бъдат изключени.
Решения
Първото решение е теорията на типовете на Ръсел, според която множествата са с йерархични типове. Дадено множество може да съдържа само обекти стриктно по-малки от него самото. По този начин парадоксът на Ръсел просто не може да бъде конструиран. Второто решение се състои в ограничаване на принципа за формиране на множества: предикатите не дефинират множества, а отделят в едно вече съществуващо множество елементите, които притежават дадено свойство.
Ако вземем книгата на Дарвин за произхода на видовете написана през 1859 година и прочетем, ще забележим, че става въпрос за начало на еволюцията именно на Земята, а не нейде в космоса . По негово време само фантастите са писали за Вселената. В 1828 г е роден Жул Верн и е бил на 31 години, когато е излязла хипотезата на Дарвин от печат . Това , че живота е произлизал от Космоса е най- вероятното твърдение в този пост. Вселената е огромна, а Земята песъчинка. Най- логичното заключение е , че живота се е пръкнал нейде между галактиките. Това не е спорно твърдение. Спорното твърдение е, че другаря Дарвин твърди, че еволюцията е започнала на Земята и всички учени се чудят как да натаманят милиони години за да може това да се случи в техните хипотези и твърдения. Това няма как да се докаже от научниците все още защото не е логично и няма да бъде доказано разбира се.
И за на края ще кажа какво на мен лично най- много ми се иска да е вярното. Безкрайна и непрекъсната вселена. Тук голямата пречка се намира в книгата „ Пътеводител на галактическият стопаджия”. Ако вселената е безкрайна значи вече всичко се е случило, защото е имало достатъчно дълго време да се случи!

Ето тук се намира моята тема и виждане за съществуване на Бог. http://rockbul.blogspot.com/2009/04/angel-anthony-rockbul.html

събота, 9 май 2009 г.

" Еволюцията невъзможна 6"


Защо да не поразсъзсъждаваме и по другия начин? Повечето хора приемат това, което им се представя от учените като съвършено вярно. Те дори не се притесняват от това, че този учен може да притежава различни философски или идеологически предразсъдъци. Всъщност една част от учените представят на обществото своите собствени предразсъдъци и философски виждания под маската на наука. Например, въпреки че със собствените си очи виждат, че случайността не създава нищо друго освен бъркотия и неуредици, те продължават да твърдят, че изключителният ред, замисъл и устройство, присъщи както на вселената, така и на живите организми, са се появили в резултат на случайностите.
Така например един биолог лесно схваща, че в една протеинова молекула, която е основата на живота, е налице невероятна подредба и че не съществува никаква вероятност тази подредба да се образува посредством случайности, въпреки това той твърди, че този протеин се е появил по време на примитивните земни условия преди милиони години. Той не спира дотук ; без ни най- малко колебание твърди още, че не само един, а милиони протеини са се образували в резултат на случайностите и после, съединявайки се с изключителна подреденост и хармония, формират първата жива клетка.
Ако същият този учен, докато върви в една пуста местност, се натъкне на три тухли, подредени една върху друга, никога няма да предположи, че са се появили случайно и после отново случайно са се подредили една върху друга. Дори би се усъмнил в умствените възможности на този, който би твърдял това.


Как тогава би било възможно тези хора, които могат да определят обикновените неща като разумни, да възприемат едно толкова нелогично становище, когато стане въпрос да помислят за съществуванието си? Разбира се, не би било възможно да се каже, че тези становища са в името на науката, тъй като според нея, ако едно обстоятелство има две равно възможни алтернативи, то трябва да се помисли и върху всяка една от двете. И ако една от двете вероятности е по-малка, например ако бъде 1 процент, то тогава разумното и научно нещо, което трябва да се направи, е да зачетем като вярна другата алтернатива, която е 99 процента.
Съществуват два възгледа относно това как са се появили живите организми на земята. Първият е, че всички живи организми, със своята настояща комплексна структура, са създадени незнайно как и от кого? А вторият е, че животът е възникнал в резултат на несъзнателни, случайни съвпадения ??? Според хипотезата за само създаването и само усъвършенстването ( ех що нямах такъв самоусъвършенстващ се електромер в къщи?) Когато се обърнем към научните данни, като например тези от молекулярната биология, ние може да видим, че не съществува каквато и да била вероятност една жива клетка или дори един от милионите протеини, които са в нея, да се създадат случайно.
Материалистическата философия защитава тезата, че материята е съществувала в продължение на цяла една вечност и че не съществува нищо друго освен нея. Основата на материализма е еволюционната хипотеза на Дарвин!? През последните четири десетилетия съвременната биохимия е разкрила тайните на клетката. Необходими са били десетки хиляди учени, които да посветят най-добрите години от своя живот на отегчителна работа в лабораториите. Резултатът на тези натрупващи се усилия за изследване на клетката – изследване на живота на молекулярно ниво – е : “дизайн”!

За вярата на Зорбас !


За вярата на Зорбас
Те забравят, че душата на човека става всемогъща, когато бъде овладяна от една велика идея.
Обхваща те страх, когато след горчив опит разбереш, че вътре в нас съществува една сила, която може да надвиши силите на човека; обхваща те страх, защото от онзи миг, в който разбереш, че тази сила съществува, вече не можеш да намериш оправдание за дребнавите си или малодушни постъпки, за пропиления си живот, за който хвърляш вината на другите; знаеш вече, че ти, не съдбата, не орисията, нито хората около теб, ти единствен носиш, каквото и да правиш, какъвто и да станеш, цялата отговорност.
И тогава се срамуваш да се смееш, срамуваш се да се присмиваш, ако някоя пламенна душа се стреми към невъзможното.
И ти съзнаваш вече съвсем ясно, че ценността на човека се състои в това: да търси и да знае, че търси невъзможното; и да бъде убеден, че ще го постигне, защото знае, че ако не прояви малодушие, ако не послуша това, което му нашепва разумът, а стиска зъби и продължава да преследва невъзможното убедено, упорито, тогава става чудото, което безкрилият ум никога не би могъл да проумее: невъзможното става възможно.”

Никос Казандзакис

петък, 8 май 2009 г.

Предизборна агитация



Тази снимка я открих съвсем случайно в един испански сайт за фотографии и естествено с малко фантазия и добавяне на текст от моя страна се получи този пасквил. Ако това постерче може да помогне по някакъв начин да бъдат свалени от власт Комунистите и Турците, го копирайте и препращайте на приятели, блогове, сайтове. Който както намери за добре. Успех!

събота, 2 май 2009 г.

" Еволюцията невъзможна 5 "


„ Еволюцията невъзможна 5 ”

Rockbul 2.05. 2009


До сега размишлявах над нещата на молекулярно ниво и разсъжденията ни показват, че еволюцията такава, каквато си я представя Дарвинизма- материализъма е невъзможна! Или поне до сега не са известни някакви експериментални или наблюдаеми сведения, които да са подкрепени с ясни и неоспорими доказателства. Не знам дали е необходимо да се ровим повече на ниво молекули или направо да минем към по интересните и атрактивни фантастични твърдения на еволюционистите, който не знам дали си вярват, но знам, че вземат пари и по цял ден си изстискват главите за да измислят нещо дето не може да измислят.
И понеже нямам идея да пиша книга ще хвана нещата от краката за главата.

ПРЕХОДЪТ ОТ ВОДАТА КЪМ СУШАТА ?

Твърди се, че един ден организмите, живеещи във водата, по някакъв начин излезли на сушата и се превърнали в сухоземни организми. Съществуват безброй много анатомични и физиологични фактори, които правят много труден този преход. Най-очевидните от тях могат да бъдат подредени така:
1. Понасяне на тежестта: Организмите, които живеят в моретата, не се сблъскват с проблеми като този да носят тежестта си. Голяма част от тези, които живеят на сушата, обаче използват 40% от енергията си, за да носят телата си. За да може едно водно животно, преминаващо към земния живот, да си осигури необходимата му енергия, е неизбежно (!) развиването на нова мускулна и костна структура, но дори и тези комплексни структури според мен е невъзможно да бъдат образувани чрез случайни мутации.
2. Задържане на топлина: Топлината на сушата се променя много бързо и с много големи разлики. Едно сухоземно животно притежава такъв метаболизъм, че да може да се пригоди към резките топлинни разлики. В моретата обаче температурата се променя много бавно и разликите при тази промяна не са толкова големи както на сушата. Един организъм, който притежава телесна система, подходяща за сравнително постоянната топлина в моретата, за да може да живее на сушата, е принуден да придобие защитна система, която да осигури минимални увреждания от температурните промени на сушата. Без съмнение твърдението, че рибите придобили такава система чрез случайни мутации, веднага след като излезли на сушата, е малко вероятна.
3. Използването на вода: Важните за метаболизма вода и дори влага трябва да се използват ограничено поради оскъдните водни източници на Земята. Например кожата трябва така да е проектирана, че да може да позволява отделянето на определено количество вода и в същото време да предотвратява прекаленото изпарение. Следователно организмите, обитаващи сушата , трябва да притежават чувство за жажда, нещо, което водните животни не притежават. Освен това кожата на морските организми не е подходяща за живот на сушата.
4. Бъбреците: Поради обилността на водата в средата, която обитават, водните животни могат веднага филтрирайки да изхвърлят натрупаните в телата им излишни вещества и особено амоняка. На сушата обаче водата трябва да бъде използвана икономично. Това е причината тези животни да притежават бъбречна система. Благодарение на бъбреците амонякът се съхранява, за да бъде превърнат в урина и при изхвърлянето се използва минимално количество вода. В допълнение, необходими са нови системи, които да подсигурят функционирането на бъбреците. С една дума, за да може да се осъществи преходът от водата към сушата, организмите, които нямат бъбреци, трябва веднага да се сдобият с развита бъбречна система.
5. Дихателната система: Рибите “дишат”, като поемат разтворения във водата кислород, който преминава през хрилете им. Те не могат да живеят повече от няколко минути извън водата. За да живеят на сушата, рибите трябва веднага да се сдобият със съвършена белодробна система.


Разбира се, всички тези драстични физиологични промени май е невъзможно да са се появили в едно и също същество в един и същи момент, и то случайно? Как мислите?
Един приятел Блогър защитава идеята, че нещата не са се случили изведнъж, а по някакъв неведом начин се е само образувал половин бял дроб и се хербаризира за около 1 000 000 години, докато се създаде другата му част от пъзела и се присъедини към първата половинка за да се създаде цял бял дроб. Невероятна хипотеза разбира се. Освен ако не приемем, че нейде във Вселената няма огромен фризер, който да замразява с уникална точност, като време своите полуфабрикати докато чака да се образуват другите части от цялото. Толкова фантастично, че чак смешно. Просто всички факти на наблюдаемият свят крещят и викат, че такива тези не могат да се пръкнат в нормална човешка глава.
Заставаш в банята пред огледалото преди да се избръснеш, поглеждаш окото си и обявяваш тържествено на синът си: - Тате аз съм един сполучлив мутант, както и ти ! Моите очи са създадени благодарение на мутациите, както и твоите. Ти не си продукт на любовта ни с майка ти, а си продукт на случайността...кондома беше спукан и ние не се усетихме на време !?