събота, 25 април 2009 г.

" Еволюцията невъзможна" част 1


Rockbul 24.04.2009
С поредица от материали без да претендирам за изчерпателност ще се опитам да повдигна завесата на заблуждението и несъстоятелността на една хипотеза съществуваща почти 140 години ! Ще разчитам и на вашето участие дори и оборване на тезите!

Молекулата, наречена ДНК, която се намира в ядрото на всяка една от 100-те трилиона клетки, съдържа цялостния структурен план на човешкото тяло. Информацията относно всички характеристики на един човек, от неговата външност та чак до структурата на вътрешните му органи, е записана в ДНК във вид на специална кодирана цифрова система. Информацията в ДНК е кодирана посредством подреждането на четирите специални основи, които изграждат тази молекула. Тези основи са определени като А, Т, G, С, според първата буква на тяхното наименование. Всички структурни различия между хората зависят от начина на подреждане на тези букви. Това е нещо като банка за данни, която се състои от четири букви. Начинът на подреждане на буквите в ДНК определя структурата на човека до най-малката подробност. Наред с характеристики като височина, очи, коса и цвят на кожата, ДНК на една клетка съдържа още: плановете на 206-те кости, на 600-те мускула, на мрежата от 10,000 слухови нерви, на мрежата на 2 милиона зрителни нерви, на 100-те милиарда нервни клетки и на 100-те трилиона клетки в тялото. Ако трябва да изпишем кодираната в ДНК информация, то трябва да съставим една огромна библиотека, съдържаща 900 тома енциклопедии, всяка от които да е по 500 страници. Но тази огромна информация е кодирана в частиците на ДНК, наречени гени .

Когато аминокиселините се комбинират, за да образуват протеини, те формират помежду си специални връзки, наречени пептидни връзки. По време на образуването на тази пептидна връзка се отделя една молекула вода. Този факт категорично отхвърля еволюционното обяснение, че първичният живот се е зародил във водата, защото според закона, известен в химията като “Принципа Le Chatelier”, не е възможно реакция, която отделя вода (реакция на втечняване), да протича във водна среда. Осъществяването на такъв вид реакция във водна среда се определя като химична реакция с “най-ниска вероятност за протичане”. Следователно океаните, за които се твърди, че са местата, където е започнал животът и откъдето произлизат аминокиселините, всъщност са абсолютно неподходяща среда за съединяването на аминокиселини и формирането на протеини. Единствената среда, в която предполагаемите аминокиселини са могат да бъдат предпазени от ултравиолетовите лъчи, са океаните и моретата. На сушата аминокиселините щяха да бъдат унищожени от ултравиолетовите лъчи. Принципът „Le Chatelier” опровергава твърдението за зараждането на живота в моретата.

Да предположим, че една полезна протеинова молекула се е образувала “случайно” от само себе си. Но, за да може този протеин да продължи съществуването си, той трябва да бъде изолиран от природните условия и да бъде съхранен при много специални такива. В противен случай този протеин или веднага ще се разгради под влиянието на земните условия, или ще се съедини с други киселини, аминокиселини или други химични вещества, ще загуби свойствата си и ще се превърне в безполезно, съвсем различно вещество.

Преди милиарди години се появява от само себе си една молекула РНК, която неизвестно как е успяла да се само копира.След това тази молекула РНК започва да произвежда протеини под въздействието на външните условия. Тогава се заражда необходимостта тази информация да се съхранява във втора молекула и така по някакъв начин се появява молекулата ДНК. Този труден за вярване сценарий, бидейки изграден от верига от невъзможности във всеки един свой стадий, по-скоро увеличава проблема и поражда много забъркани въпроси, отколкото да даде някакво обяснение за произхода на живота:

1. Когато е невъзможно да се обясни случайното формиране дори на един нуклеид, изграждащ РНК, то тогава как би било възможно тези въображаеми нуклеиди да образуват РНК, като се свързват в подходящ ред?

2. Дори да предположим, че са се формирали случайно, как би могла тази РНК, съставена само от нуклеотидна верига, да “реши” да се само копира? Къде намира нуклеотидите, които използва, докато се само копира?

3. Дори ако предположим, че в първичния свят е съществува само копираща се РНК, че са били налице множество аминокиселини от всеки вид, готови да бъдат използвани от РНК, и че всички тези невъзможности по някакъв начин са се случили, ситуацията все още не води до формирането дори на един протеин, тъй като единствено РНК съдържа информация, свързана със структурата на протеините. Аминокиселините, от друга страна, пък са сурови материали. Но няма значение, въпросът е , че липсва механизъм, който да произведе протеините. Протеинът се произвежда в "рибозомна фабрика" с помощта на много ензими и е резултат от изключително комплексен процес, протичащ в клетката. Следователно тази ситуация води до още едно неразумно предположение, че рибозомите също са се появили случайно по същото време. “Кодът е безсмислен, преди да бъде трансформиран. Механизмът за превръщане на кодовете на съвременната клетка се състои поне от петдесет макромолекулни елемента, като самите те са кодирани в ДНК: това е съвременният израз omne vivum ex ovo. Кога и как се затваря този кръг? Много е трудно да си представим това”! Как би могла една РНК - верига в първичния свят да взима такива решения и какви методи би могла да използва, за да реализира производството на протеини, като поема сама работата на 50-те специализирани елемента? За да може да се осъществи този сценарий, първичната РНК трябва да има две несъществуващи днес характеристики: способността да се копира без помощта на протеините и способност да катализира всяка степен от протеиновия синтез .

Нека за минута забравим за всички невъзможни и неразумни идеи, споменати досега, и да предположим, че в първичните земни условия, т.е. в най-неподходящата среда, се е появила една протеинова молекула. Няма да бъде достатъчно формирането само на един протеин, този протеин трябва търпеливо да чака в продължение на хиляди, а може би и милиони години в тази неконтролируема среда, без да претърпи някакви увреждания, докато не се формират случайно други молекули след него и при същите условия. Той трябва да изчака, докато милиони правилни и важни молекули се образуват една от друга в същата среда и всички по “случайност“. Тези, които са се формирали по-рано, е трябвало да бъдат достатъчно търпеливи, за да изчакат, без да бъдат унищожени от ултравиолетовите лъчи и суровите механични въздействия, формирането на останалите. След това протеините, образувани в подходящия брой и на едно място, трябва да се свържат, като създадат смислени комбинации и да формират органелите на клетката. Никакви външни вещества, вредни молекули или безполезни протеинови вериги не трябва да се смесват с тях в периода на изчакване да се появят случайно всички необходими части от пъзела . Тогава, дори ако тези органели трябваше да се свържат по един изключително хармоничен, подреден и последователен начин и ако вземат със себе си всички необходими ензими и се обвият с мембрана, вътрешността на която трябва да е изпълнена със специална течност, за да създаде идеалната среда за тях, дори да се бяха случили всички тези “ силно невъзможни “ ситуации, щеше ли да се съживи тази купчина молекули?

Отговорът е “Не!”. Защото изследователите са разкрили, че само съединяването на веществата, които би трябвало да се съдържат единствено в организмите, не е достатъчно за зараждането на живота. Дори ако бъдат събрани всички важни за живота протеини и бъдат поставени в експериментални колби, то тези усилия не биха завършили със създаването на жива клетка. Всички експерименти, направени в тази насока, са завършили с неуспех. Всички наблюдения и опити показват, че животът може да се зароди единствено от живот !

Поздрав на всички и живот и здраве утре част 2!

Използвал съм материали на г-н Яхя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар