вторник, 14 април 2009 г.

Като не искат да умират ?


Когато не желаят да умрат !

През 1933 г. американският гангстер Антъни Марино измислил гениален план, с който да реши финансовите си затруднения: като убие приятелката си и вземе нейната застраховка. Планът се реализирал успешно и бандитът закопнял от желание да повтори опита с някой си Майкъл Малой, пияница, постоянно присъствие в бар в Бронкс, собственост на Марино. Съучастници на гангстера сключили три застраховки на името на Малой, след което започнали да обмислят как да го убият така, че да няма никакви подозрения. Но Малой се оказал костелив орех. Пъкленият план предвиждал Малой да се натряска до смърт, ако има такава възможност. За целта Марино му предоставил неограничен кредит в своя бар. Малой пресушил промишлено количество алкохол, но не му станало нищо. Тогава заменили виното с...антифриз. След известно време Малой изгубил съзнание, но след като дошъл на себе си, станал и се раз тръскал. На следващите дажби антифриз даже не реагирал. Тогава му приготвили още по-смъртоносен коктейл с миша отрова. Но изразът, че пияниците и Господ ги пази, се оказал валиден и в този случай. Какво ли не опитвали, Малой оцелявал и им играел по нервите. Изхвърлили го на снега и останал цяла нощ там, но не умрял от студ. Наели човек, който да го прегази. Три седмици лежал в болницата, след което отново се появил в бара, за да си вземе безплатната дажба. Накрая го задушили с газ, но късметът отново изневерил на убийците и престъплението било разкрито.
Четвърт век след описаните събития в Ню Орлеан живял гробар на име Сам Домби, който си навлякъл омразата на колегите си, защото постоянно им подбивал цените. Това толкова дотегнало на конкурентите му, че наели убиец, който да се разправи веднъж завинаги с него.
В уречения ден Домби си работел на гробището, когато дочул, близо до него, силен взрив, а след това видял някаква фигура да излиза с клатушкане от храсталаците. Оказало се, че оръжието е гръмнало в ръцете на злощастния убиец. Това не му се било случвало досега.

Неуспешният опит за убийство бил пръв, но не и единствен. Гробарите се заели сами да се справят с „проблема". Те поставили само делно взривно устройство в стаята, в която Сам Домби спял. Взривът причинил щети в постройката, но той се отървал с драскотини. Скоро след това го отвлекли и хвърлили с вързани ръце и крака в езерото Пончартрейн, но той успял да се освободи и изплувал. Опитали и с умишлен палеж, но Сам отново се спасил невредим от пожара и тогава вече те вдигнали ръце и го оставили на мира. Той надживял всички свои врагове и умрял от естествена смърт на 98 години.
Изразът „куршумите не го ловят" не е случаен. Учените са доказали, че не само човекът, но и всички живи същества могат да създават около себе си материално поле и дори да го управляват. Всеки е виждал какво се случва, когато куче настигне котка, която няма къде да се скрие. Тя се обръща към него и прави мост, зениците й се разширяват и започва да съска. Много често кучето в тази ситуация замръзва на място, защото, както твърдят съвременни екстрасенси, около котката се е образувала енергийно поле, което то не може да преодолее.
Вражески куршуми нееднократно са убивали конете под Наполеон и Кутузов. Въпреки това те изглеждали неуязвими за куршумите и винаги били най-отпред. Друг такъв пример е Джордж Вашингтон. Индиански вожд стрелял 17 пъти по него от близко разстояние, но не успял да го улучи.
Руският изследовател Юрий Котенко е събрал много истории за исторически персонажи, срещу които куршумите били абсолютно безсилни. Една от тези истории: „На 25 ноември 1876 г. четвърти кавалерийски полк на американската армия под командването на полковник Роналд Макензи атакува лагер на индианското племе чейени с вожд Тъп Нож. Сражението продължи цял ден. Индианците, скрити в скалите, се намериха под постоянен обстрел и изглеждаше невъзможно някой да подаде глава, но в този ден се случиха някои събития, които граничеха с чудо. В самия разгар на престрелката един стар индианец излезе на едно възвишение и спокойно кръстоса крака там, като по този начин се превърна в чудесна мишена. В ръката си държеше изгаснала лула. Той я запали и започна най-невъзмутимо да пуши. Наоколо свистяха куршуми, но нито един от тях не наруши спокойствието на стареца. По някое време към него се присъедини и друг индианец от същото племе - Черна Птица. Под дъжда от куршуми, той дръпна няколко пъти от лулата. Трети индианец - Дълга Челюст, стоеше на края на скалата и подскачаше, като се опитваше да привлече вниманието на войниците. Те отправиха четири залпа към него, но той продължаваше да подскача съвсем невредим." Още по-изумителна е историята на чейенския шаман Бясно Магаре. Съплеменникът му Дървен Крак разказва следния случай: „Четирима чейени го доближиха и всеки от тях стреля в него. Той стоеше, залепил гръб за едно дърво. След четвъртия изстрел се наведе, свали си мокасините и изсипа от тях четири куршума. Видях го с очите си".
Подобна неуязвимост демонстрирал барон Унгерн фон Щернберг, известен като Черния барон.По време на Гражданската война той се опитал да създаде „Жълтата империя", състояща се предимно от монголци. След една битка намерили по него 70 белега от куршуми и удари със сабя. Черния барон имал мистичен ореол. Той не изгубил нито едно сражение, но в крайна сметка бил предаден от свои съратници.

Стрелба по жива мишена

B края на миналия век европейски пътешественици, които се били отправили към Судан, научили за абисински маг, който бил в състояние да прави чудеса и поискали да се уверят лично в това. Срещу символично заплащане той им позволил да стрелят по него два часа с огнестрелно оръжие. Нито един от куршумите даже не го одраскал, въпреки че стрелците били разположени на близко разстояние. Излитайки от дулото, куршумите правели парабола и прелитали покрай африканеца. Един немец предложил на мага пет франка, ако му позволи да стреля в него от упор. Абисинецът отначало отказвал, но после се съгласил. Немецът заредил оръжието, допрял го до гърдите си и стрелял. Вместо очаквания резултат, цевта се разцепила, а магът не получил дори драскотина. Такива истории са описвани и в Централна Африка и Индия. В Африка имало цяло племе от воини, които имали подобен „щит". Преди битка те провеждали специален „подготвителен" ритуал, след който ставали недосегаеми за копията на враговете си. Но експериментите може да са фатални. През 2001 г. агенция „Ройтерс" съобщава за такъв инцидент. Група от 15 човека се обърнали към магьосник от Гана, който твърдял, че разполага с ефикасна рецепта за защита от куршуми, стрели и копия. Две седмици той мазал телата им със специални отвари. Накрая дошъл момента да се проведе изпитанието. 23-годишен мъж решил да изпробва пръв магическите свойства на помадата. Негов приятел заредил оръжието си и...още с първия изстрел мъжът паднал мъртъв на земята.
Три години по-късно в Нигерия местният знахар Аши Терфа загинал, след като предложил на негов клиент, за когото бил приготвил амулет, да изпита неговата сила. Клиентът, който искал да се презастрахова срещу куршуми, бил обвинен в убийство, след като пръснал черепа на знахаря.

Няма коментари:

Публикуване на коментар