вторник, 14 април 2009 г.

В Китай откриха част от черепа на Буда



Китайски археолози откриха при разкопки в Нанкин дървена ступа, в която се съхранява парче от черепа на Буда. Ступите са реликварии, пазени в будистките храмове, в които се съхраняват останки от тялото на Сидхарта Гаутама - БУДА.
Описанието на дървената ступа съвпада с това на реликвария, подарен от император Ашока (273 -232 г. пр. Хр.) на храма Чанган в Нанкин. Според преданието Ашока е поставил праха на Буда в 84 000 ковчежета и ги е разпратил по будистките обители, а 19 от тях са попаднали в Китай.
Находката представлява ковчеже във формата на будистка пагода с размери - височина 1.1 метър и ширина 0.5 м. Това е най-големият от всички намирани някога артефакти от този тип. Заключен в желязната гробница над 1000 години. Ковчежето е направено от дърво, покрито с позлатено сребро с инкрустации от ахат, кехлибар, цветно стъкло. В него учените са открили и стела с надпис.
Сидхарта Гаутама се приема единодушно от изследователите за историческо лице. Живял в Северна Индия през 6 век пр.н.е. Баща му, Судходана, е бил владетел на царството на Шакиите (в днешен Непал, тогава територия на Индия). Майка му е била царицата Мая. Според традициите на тогавашното време, принцът се оженил много млад, на 16 г., за принцеса на име Яшодхара. Младият принц живеел в двореца си, разполагайки с всички удобства. Но внезапно, сблъсквайки се с житейската реалност, неизбежността на смъртта и страданието на хората, той решил да намери решението - изход от всемирното страдание. На 29 години, скоро след раждането на единственото му дете, Рахула, той напуснал царството си и станал аскет в търсене на своето решение.
Цели шест години аскетът Гаутама бродел по долината на Ганг, срещайки прочути религиозни учители, изучавал и следвал техните системи и методи и се предавал на строги аскетични практики. Но те не го удовлетворили. Той постепенно оставил традиционните учения и техните методи и тръгнал по свой собствен път. Изоставил крайния аскетизъм и дал обет да не напусне мястото си на медитация, докато не намери отговора на своите въпроси. Една вечер, седейки под едно дърво (оттогава познато като „Дървото на Мъдростта”), което си било обикновена смокиня, постигнал Просветление, след което станал известен като Буда, „Просветленият”.

Едва ли може да се каже, че Сидхарта Гаутама прави радикални опити за реформиране на брахманизма. Но учението му, което предлага път за освобождаване от безкрайните прераждания, открива нов смисъл пред обикновеният човек. Следвайки това учение, той вече не е скован от естествения си кастов произход. Пред Дхарма са равни всички, независимо от варните, и да постигне просветление и нирвана може всеки човек.
Осемдесетгодишен, Гаутама Буда починал в град Кушинара в Индия.
Хилядите последователи на Буда разпространяват учението му и то се превръща в еднa от най-масовите движения. Будзма приема брахмистката доктрина, че духът е в капана на цикъла на преражданията, но отрича кастовата система и проповядва равенство. Буда вижда в раждането голямо нещастие и препоръчва на последователите си да се освободят от цикъла на преражданията чрез акумулиране на достатъчно добра карма. Това те могат да постигнат с чистота на помислите и действията, с безбрачие, като не смущават нормалния ход на живота, като се откажат от кражбата, измамата, клеветата, опияняващите средства, танците, песните, увеселенията, като се хранят следобед, не спят в легло, избягват украшенията, предметите на лукса, парите и ценностите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар